Но Ашли Джун не спа. Преследваха я спомени за сблъсъка с Джийн. Беше се надявала да го срещне в планините, но в моменти на пълна откровеност пред себе си го смяташе за мъртъв. Жертва на ноктите и зъбите на ловец или може би на дълбините на река Неде. И все пак, ето че той се появи, застанал насред празния селски площад. Като по взаимна уговорка, все едно пристигнал на среднощна среща.
Тя почувства два вида емоции. По-натрапчива беше потребността да го защити, да го предпази и прегърне. Доближи го бавно и как само й се искаше да закрещи с пълно гърло. Беше очаквала появата му да накара чувствата й към него да отслабнат и избледнеят. Но те я разтресоха също така дълбоко, както винаги преди, разпростряха се в цялото й тяло.
Изпита и нещо друго обаче. Желаеше да го разкъса. Да вкуси плътта му върху езика си, да я изпълни топлината от кръвта му, тялото му да бъде разчленено и усвоено, за да се слее с нейното, мускулите и костите му да се претопят в нейните заедно с очите, косата му и всяка негова молекула и атом. Да усети как той се просмуква в нея, докато преминава през организма й и поема към смъртта посредством цялото й същество.
Безспорното противоречие в тези две емоции я завладя и я накара да се закове на място. Докато не беше пронизана от трето чувство, което потуши всичко останало. Ревност. Забеляза момичето, стоящо до Джийн и твърде ясно долови близостта и естествената връзка помежду им. У Ашли Джун забушува ярост и я накара да се хвърли в акция. Беше открила мишена и тя не беше Джийн.
Ашли Джун засмука от кръвта на момичето. Принадлежаща на девственица, гореща и чиста, тя се лееше в гърлото на Ашли Джун също като лава. За един кратък отрязък от време забрави за Джийн. Но само за няколко секунди. Друг ловец се намеси, хвърлил око на Джийн. Ашли Джун изпита потребност да го предпази и бързо се зае с натрапницата. Но после Джийн беше изчезнал. Тя го подгони докато той се носеше по поляната по посока на гарата. Тичаше не за да го залови, а за да го защити. Изпревари общата маса, препречи пътя на много от ловците и ги повали на земята. Само че те бяха твърде много и скоро я надвиха.
И все пак Джийн се измъкна. Зърна го приклекнал в един от вагоните, докато разстоянието помежду им се увеличаваше все повече. И после влакът премина по моста и набра скорост. Но нямаше значение. Впери поглед в чезнещите в гънките на планината релси. Те щяха да я отведат до него. Отново щеше да го открие.
Решителността й вдъхваше енергия и правеше съня невъзможен. Докато всички други — след като всеки хепър беше разкъсан, всяко петънце кръв облизано и всяка кост разтрошена и погълната — се бяха отдали на необезпокояван от нищо отдих, тя бродеше по улиците, из постройките и край крепостната стена. Нощта принадлежеше само на нея. Тя беше самотно бяло петънце, движещо се под балдахин, осеян с безброй звезди.
Звезди. Помнеше нощта (оттогава не беше минало толкова много време, а колко отдавна й се струваше), когато тя беше тази, чиято ръка държеше той, кожата на дланта му докосваше нейната. Лежаха (толкова странно изкълчване на тялото от сегашна гледна точка) на покрива на Института да хепъри под онези прекрасни блещукащи точици, незасягани от яркостта на луната. Приглушените звуци от гала вечерта под тях се носеха напълно безобидно нагоре в нощта. Джийн й шепнеше и от устните му се откъсна странен смях, докато тя чешеше китката си.
Джийн беше небрежен в това отношение, по-малко дисциплиниран от нея. А дали причината не беше, че хепърската природа за него беше по-присъща, притежаваше вродена сила, която не можеше да бъде потъпкана въпреки старателните и целенасочени усилия? При всички случаи обаче тя беше тази, която се поддаде първа и този факт още я изненадваше.
Не спря да обикаля селото пред остатъка от нощта. Движеше се безцелно, но в някакъв момент долови аромат. Само лек повей, но той я накара да замръзне на място.
Миришеше на Джийн.
Не съвсем. Макар мирисът да беше толкова далечен, мигом разбра, че съществува една идея разлика. По същия начин, по който мирисът на членовете на едно семейство е много сходен, с едва забележими нюанси. Като между братя и сестри. Майки и дъщери. Бащи и синове.