Той кимва.
— После какво стана? — пита Сиси.
— Операцията беше истинска катастрофа. Бяхме наивници и буйни идеалисти. Не подозирахме за опасностите. Всичко се провали, при това бързо. Много от нашите загинаха в тази първа нощ. Онези, които оцеляхме, се изпокрихме, уплашени да се покажем дори денем. През първата седмица просто се мъчехме да намерим начин да се измъкнем от метрополиса и да се върнем в Мисията.
Гласът му потреперва леко — това е първият случай, в който монотонният му говор издава, макар и малко емоция. Стиска рамката на леглото още по-силно. Когато заговаря отново, е възвърнал самообладанието си.
— И може би щяхме да избягаме. Но баща ти беше този, който ни подбуди. Предупреди ни, че ако се измъкнем обратно към планините, това ще доведе здрачниците право в Мисията. Историята би ни съдила заради подобна малодушна и себична постъпка.
Напрегната пауза.
— И после ни помоли да вярваме в него и в каузата. Устремете погледи към мен, каза ни. Слушайте ме. Как само пламтяха очите му! Как ни въздействаха думите му. Обясни ни, че няма по-възвишена цел от това да изцелим болните, да пречистим нечистите. Че няма по-велико призвание от спасяването на здрачниците. И с абсолютно същата дарба и страст, с които първоначално ни убеди да напуснем Мисията, ни склони да останем в метрополиса. И ние го направихме. Да, направихме го. Сляхме се с обществото на здрачниците и с годините се превърнахме в експерти да бъдем като тях. С всеки изминал ден, с всеки месец, с всяка година, с всяко десетилетие все повече се доближавахме до откриването на лек.
— Ами жените? — питам, мислейки за майка си. — Каза, че са били бременни като са напуснали Мисията.
— Оцеляха при първата вълна от нападения. А ражданията предстояха след шест-седем месеца. Достатъчно далече, че да се направи предварителна подготовка, да се изгради база навън в пустинята. После жените кърмеха бебетата си колкото години можаха, както за да ги заситят, така и за да потиснат менструалното си кървене. А когато гърдите им пресъхнаха, година, две или дори три по-късно, и кървенето се превърна в проблем, погрижиха се отново да забременеят, при това бързо. По-късно разработихме медицинска процедура…
— Затова сме имали братя и сестри — прекъсвам го ужасено. — По тази причина жените са продължавали да раждат бебета в това прокълнато място. Само за да защитят себе си.
— За да защитят вас! — възразява той. — Защото ако една майка бъдеше разкрита, това бързо би довело не само до нейната смърт, но и до тази на цялото й семейство.
Отново настъпва тишина, но този път по-напрегната.
Мъжът примигва бързо, като че изненадан от излиянието си не по-малко от нас. Докосва гърло с върховете на пръстите си.
— Обсъждахме баща ти — произнася най-накрая с овладян тон, нетърпелив да се върне обратно на тази тема. — Както вече казах, той беше наш водач. Добирането му до службата на разсилен в сградата „Домейн“ способстваше за каузата ни. Това даде на баща ти достъп до лабораториите, до компютърния мейнфрейм, до строго поверителни файлове. Дори го отведе близо до строго секретния петдесет и девети етаж, макар че той така и не успя да проникне на него. По-късно фалшифицира системата и успя да прехвърли някои от нас тук, в двореца. Да държим Владетеля под око и в някакъв момент той да започне да се вслушва в нас. — Той издува гръдния си кош и отличителните знаци по предницата на сакото му изпъкват. — Това беше моята роля. Главен съветник, в случай, че се чудите.
Замълчава очаквателно, като мисли, че със Сиси ще кажем нещо. Прочиства гърло.
— И после, разбира се, настъпи денят на чудото. Баща ти откри някакви архаични данни, въведени в забравени файлове в компютърния мейнфрейм. Не беше сигурен какво стои пред него, но благодарение на тези загадъчни уравнения успя да сглоби формула. За Ориджин. В крайна сметка превърна формулата за Ориджин в реален серум. Процесът не беше гладък — всъщност беше невероятно усложнен. Ориджин трябваше да бъде разделен на две половини, да се инжектира в двама различни преносители и едва след като ембрионалният период — обърнете внимание, траещ над едно десетилетие — завършеше, двете половини можеха да бъдат събрани чрез смесване на кръвта на двамата преносители.
— Сиси и аз — прошепвам. — Ние сме преносителите.
Той кимва.
— Но нещо се е случило — обажда се Сиси — преди ембрионалният период да завърши. Какво се обърка?
Той издиша беззвучно през нос, а струйката въздух гъделичка лицето ми.