— Някой от нас прояви непредпазливост. Цели семейства бяха заловени и затворени в купола в Института за хепъри. Включително и ти — обръща се към Сиси. — Направо ви изтръгнаха от нас.
През тялото му преминава вълна на гняв и той едва се въздържа.
— Двамата заедно представлявахте оръжие. Разделени бяхте напълно безполезни. Като оръжие без патрони. И нямаше нищо, което да предприемем. Не можехме просто да я отведем без липсата й да остане незабелязана. Куполът се намираше под денонощен видео надзор. Ако тя изчезнеше, те просто щяха да прегледат записите и да видят всичко. Щяха да бъдат задавани въпроси, да се пробудят подозрения, да се сложи началото на разследване. И следата щеше да ги доведе право при нас, Основоположниците. А от там следата би могла да ги насочи до самата Мисия. Не, отвличането й не би си струвало риска.
Помещението се върти. Заради цялата кръв, която са източили от мен е. Загубата й ме прави замаян.
— Източили сте прекалено много кръв от мен.
Но той само продължава да говори, думите му се надпреварват да излязат от устата и вече не внимава чак толкова.
— Така че постъпихме, както бе редно да постъпим. А това означаваше просто да запазим двама ви живи, докато преминете ембрионалния период. Баща ти те бранеше, Джийн, обучаваше те. Втълпи ти потребността да се задържиш в метрополиса, внушението, че да се измъкнеш в Пустошта не влиза в сметките. А ти, Сиси, беше заедно с други възрастни в купола, така че всичко при теб беше наред.
Кафявите му очи се спират върху нея.
— Но после, разбира се… Ловът на хепъри отпреди десет години. Свари ни неподготвени. Както добре знаете, всички възрастни от купола бяха преследвани и убити. Ти остана в купола съвсем сама. Само с няколко безполезни бебета. Имаше нужда от помощ. И по тази причина баща ти те изостави, Джийн. Отиде при нея в Института за хепъри.
— Защо той? — въпреки немощта ми в тона ми прозира гняв. — Защо не е отишъл друг? Защо не ти?
Чеше китката си.
— Мислиш, че е много лесно, нали? Въобразяваш си, че това е игра на шах и можеш да местиш фигури, където и когато пожелаеш. Но нещата изобщо не стоят така. Баща ти беше единственият, разполагаш със знанията да играе убедително ролята на учения.
Млъква, използва паузата, за да си наложи да диша по-бавно.
— А и между другото знаеше, че до този момент вече те е обучил достатъчно добре. Макар и да беше още само мъниче. Но се тревожеше за Сиси. Боеше се, че може да няма нужните умения за оцеляване. Оказва се, че е грешал, разбира се. Също толкова корава като теб е, нали?
— Но защо се налагаше да симулира смъртта си? — питам. — Защо просто не ми каза причината, поради която заминава?
— Защото освен ако не вярваше, че той е мъртъв, би тръгнал след него. — Той поглежда към мен и за първи път различавам в очите му зачатък на сърдечност. — Не е ли това самата истина, Джийн?
Свеждам поглед.
— Беше мъчително решение, ясно ли е? — заявява главният съветник. — В началото баща ти беше против. Това кара ли те да се чувстваш по-добре? Едва когато осъзна, че нямаме друг избор, прие тази тактика. Това беше единствената възможност плодът на неговото въображение да види бял свят.
— За какво говориш?
— За плана му да накара вас двамата да изчезнете, без да възникнат подобрения. Това беше ключът. И Ловът на хепъри беше ключалката. Защото по време на Лова навън в Пустошта хепърите биват разкъсвани. И никой не води сметка, нито убийствата се регистрират. Истинска кървава баня е. Ако успеехме да придърпаме Сиси по време на лова, никой не би се замислил повторно за изчезването й. Нито пък някой би задавал въпроси за твоето изчезване, Джийн. Всеки знае, че ловът е нещо жестоко и ловците налитат един на друг, че някои ловци биват оставяни да се разтопят под слънцето. Каквото се случи там, остава си там. Въпроси не се задават. Никога. Беше идеална схема да ви изтеглим, без да се пробуждат подозрения.
— Няма логика — промърморва Сиси, която очевидно разсъждава усилено.
— В кое няма логика? — Главният съветник тика нос в лицето й.
— Ако това е бил планът на Учения — започва Сиси, — целта на живота му, защо изчезна от Института само месеци, преди той да влезе в действие? Преди да настъпи деня на Лова на хепъри?
В очите на главния съветник проблесва лека несигурност.
— Не знаете, нали? — настоява тя.
Когато заговаря, гласът му е напрегнат.