— Ще го призная. Не знам. Изчезването му напълно ни озадачи. Защо би си тръгнал, така внезапно в подобен момент, на крачка да види делото на живота си завършено? Не знам. — Потъва в мрачно мълчание.
Намръщвам се. Сиси е права: оттеглянето на баща ми е противно на всякаква логика. И прави последвалото му изчезване от Мисията — толкова скоро преди очакваното ни пристигане — още по-непонятно. Очите ми обхождат с подозрение тялото ми, насочват се към краката, към китките, към торбичките, пълни с кръвта ми.
— Но всичко това принадлежи към сферата на абстрактното сега, нали така? — заговаря главният съветник. — Защо е изчезнал е без значение. Онова, което е съществено, е фактът, че замисълът му се осъществи. Озърнете се. Вижте оръжието, което представлява Ориджин. Вижте кръвта на Ориджин! Ориджин най-сетне е едно цяло — възкликва. — Мечтата му се сбъдна.
Втренчвам се в завесите, отделящи ме от останалата част на помещението, от останалата част от света. В белезниците на китките ми. В торбичките, препълнени с моята кръв. Това ли е било предназначението ми, определено от великия план на баща ми? Заради това ли ме е отгледал и закрилял през всички онези години? Такъв живот ли си е представял за мен? Това ли съм значел за него?
— Под нас има деца — шепне Сиси все едно на себе си, но очите й са приковани в главния съветник. — Живеят при потресаващи условия и чакат сигурната си и ужасяваща смърт. Как може това да бъде наричано сбъдната мечта?
Главният съветник я наблюдава без да отговаря.
Тя се обръща да погледне към мен и големите й очи излъчват шок и ужас. Лицето й е тъжно и пребледняло, плашещо лишено от всякакъв цвят. Изпомпали са й твърде много кръв.
— Сиси — продумвам тихо. — Добре ли си?
Тя поклаща глава. Нещо изригва в погледа й и ми отнема миг да осъзная, че е ярост.
— Не бих се тревожил за нея — казва ми главният съветник, забелязал моята загриженост. — Може да се чувствате, сякаш ви изцеждаме от живот, но доверете ми се, не го правим. И с течение на времето ще нагодим преливанията съвсем прецизно. Не можеш да убиеш ръката, която храни…
— Никога не сме давали съгласие за такова нещо — шепне Сиси с тон, много по-мек от неговия, почти недоловим заради силния му глас. Но някак нейният шепот го прекъсва и го кара да замълчи. Тя среща ледения му взор без да мига.
— И никога няма да го дадем. Не и докато в катакомбите има малки момчета и момичета.
Главният съветник остава загледан в нея дълго. Не гняв се чете в погледа му, по-скоро е хладно оценяващ, лишен от всякакво съчувствие.
Онова, което предприема след това, изненадва мен и Сиси до крайност. Вади от джоба си ключ и отключва белезниците. Двамата със Сиси се изправяме до седнало положение и разтъркваме китки и глезени.
— Това младо поколение — продумва, като чеше китката си. — Не са способни да мислят за друг, освен за себе си. — Приближава се до завесата и я дърпа. — Идвате ли?
Двамата със Сиси се споглеждаме.
Той и другите Основоположници се отдалечават от сектора, където са леглата ни. Знаят, че ще ги последваме. И след няколко секунди на нерешителност ние го правим.
14
От другата страна на завесите пристъпваме в море от мрак, с чиито размери не сме напълно наясно, докато…
— Осветлението ще се включи след три, две, едно… — произнася главният съветник с изненадващо приятелски тон.
Облива ни бяла светлина.
Намираме се в голямо помещение с две ясно обособени половини. Едната част явно е лаборатория. Върху работните повърхности и в шкафовете със стъклени вратички в идеален ред са строени епруветки, шишенца, горелки, инкубатори, микроскопи, лабораторни блендери, нагреватели със сухи блокове, компресори и центрофуги. Върху рафт, простираш се по цялата дължина на стената, на стойки са подредени епруветки, пълни с кръв. От няколко от уредите звучи меко жужене и в тях леко се поклащаш колби, дополовина пълни с нашата кръв.
В другата страна на помещението се издигат стелажи с оръжия. Има редици с пушки в различен размер и форма, пистолети и револвери, както и двуцеви и дългоцеви оръжия, проблясващи под светлината. На най-долния рафт са складирани сандъци с пълнители, гранати и патрони.
— Както може би сте се досетили, това е строго секретна част от двореца, само за хора — обяснява главният съветник. — Тоест за нея знаят само хора и само хора влизат тук. По-точно ние четиримата — пояснява и сочи към Основоположниците.