— Четирима? — повтаря невярващо Сиси. — Има ли причина да не броите хората в катакомбите? В смисъл на стотици други хора?
Лицето на главния съветник е напълно безизразно и неразгадаемо. Подръпва левия си ръкав веднъж и после още веднъж.
— Ако не са тези в катакомбите, не би ни имало и нас тук. А ако ние не сме тук, за онези в катакомбите не би имало надежда. Това означава, че те са нужни. За нашето съществуване, както и за тяхното собствено.
— Това са само приказки — отсича Сиси. — Умело прикритие на вашето предателство. Нека сме честни. Жертвате тях заради собствената си сигурност. И както вече казах, няма да взема участие в това. Няма да получите повече и капка от кръвта ми, докато всички долу не бъдат освободени.
Главният съветник отива до едно бюро и взема електронен таблет.
— Постарахме се да сме цивилизовани — обръща се към нас. — Опитахме да призовем здравия ви разум и се помъчихме да подходим рационално. Дори представихме нещата от гледната точка на учения с надеждата да разбереш как това е била мечтата на живота на баща ти и неговата страст. Очевидно нищо не проработи. — Почуква по екрана на таблета и натиска поредица от клавиши.
— Чуйте ни — настоява Сиси и пристъпва към него. Дясната му вежда се повдига леко, съвсем дребна, но необичайна демонстрация на емоция. — Не е нужно да става по този начин — продължава Сиси. — Казах ви и преди! Ще се качим на влака и ще се измъкнем оттук, всички, включително и намиращите се в катакомбите. Не е нужно да загиват повече хора. Вие имате достъп до контролните пултове в двореца. Сигурно сте наясно как да отворите точните врати, как да пуснете влака в движение. От там…
— Е, права си за достъпа ми до контролните пултове. Този таблет наистина контролира всичко. Придвижването на нишите, влака… — Едно мускулче под лявото му око потрепва. — Така че, да, хайде. Нека всички се качим на влака. Да се натъпчем във вагоните, да отпътуваме за планините и да заживеем щастливо. — Почесва китката си. — Каква красива мечта имаш само. Нека позная, ще поемем ли на изток, яхнали розови понита под искрящите цветове на дъгата?
— Защо не… — понечва да каже нещо Сиси.
Очите му се задържат за кратко върху нея, преди да се стрелнат към мен. Знам защо Сиси замълча. Заради израза в очите му е: наподобява мъртва риба, плуваща по повърхността — люспите й още блестят, но отвътре е мъртва.
Натиска няколко клавиша, на таблета.
Никой не помръдва.
— Нека ви извадя от заблудите, свързани с фантасмагоричните ви идеи. Огледайте лабораторията. Готова е и чака от години. За какво? Бихте попитали, ако не бяхте така заслепени от глупавите си планове. Цялото оборудване тук служи на една цел: да произведе артилерията Ориджин. Кръвта ви ще бъде смесена и после вложена във всякакъв вид оръжия: пълнители за пистолети и револвери, разтворими таблетки, патрони за пушки. Щом се сдобием с достатъчно от кръвта ви, разбира се.
С нежност вперва поглед надолу към подредените на масата стрели. Взема една. Изработена е от прозрачен материал и е пълна с тъмночервена течност.
— Засега започваме със стрели и ръчни гранати. Всъщност тези стрели тъкмо бяха напълнени със серум от смесената кръв на двама ви плюс консерванти. Готови са да бъдат вкарани в употреба. И погледнете тези две гранати тук, напълно заредени са. Само да бъде дръпнат взривателят, и ще пръснат шрапнел от желирана Ориджин кръв. Засега са само прототип, но пък впечатляващ. — Езикът му се стрелва навън от устата и навлажнява устните му.
— Стига една стрела или парче шрапнел да прободе кожата му, и здрачникът ще се върне в редиците на хората до минути. Ето колко ефикасен е концентратът от комбинирана ваша кръв.
Хваща един кинжал и прекарва широката страна на острието по опакото на ръката си.
— Показвам ви това, защото образите струват колкото хиляди думи. Вижте тези технологии. Помислете за десетилетията работа, които стоят зад тях, за пожертвания живот на толкова хора, за прецизното планиране, което е направило всичко това възможно. Всичко това, на което твоят баща постави началото преди години. Сега помислете: наистина ли ще захвърлим десетилетия труд и жертви, за да помогнем на шепа окаяни клетници да направят и без друго обречен опит за бягство към планините? — Оставя кинжала на плота до себе си. Преднамерено, бавно, демонстративно.
— Този грандиозен план да преобразите всички… — заговарям аз. — За него е нужен сто пъти или дори хиляда пъти по-голям арсенал от това, с което разполагате тук.