— Знаем — прошепва главният съветник. — Повярвай ми, знаем.
— Ще се изисква много Ориджин кръв.
— Така е.
Тишина.
— Говорите така — продължавам, — сякаш със Сиси ще сме наоколо с години. Е, имам новини за вас. Владетеля знае за Ориджин. Прочетохме едно писмо, пратено от двореца. Всички знаят за нас. И са наясно, че сме тук — видяха ни долу в катакомбите. Няма начин да допуснат да останем живи по-дълго от няколко дни.
— О, онова писмо — отвръща главният съветник. — От двореца? Адресирано до Кругман и старейшините в Мисията? — Главният съветник чеше китката си. — Допадна ли ви начинът ми на изразяване? — Вирва високо нос и издува гърди. — Обясних ви, че съм съветник на негово владичество. Като такъв имам достъп до официалния печат. И не е никакъв проблем да скатаем по някое писмо във влака ако и когато се наложи.
Разсеяно докосва ревера на сакото си.
— В двореца нямат никаква представа за Ориджин. И да, видяха ви и ви разпознаха, когато обикаляха из катакомбите по-рано днес. Появата ви разбуни сериозно духовете — момчето ловец и момичето от купола са открити! Всъщност в рамките на следващите четирийсет и осем часа Владетеля планира да ви погълне. И двамата. По повод рождения си ден.
Той прави пауза и преценява израженията на лицата ни. Нещо го развеселява; чеше се по китката дълго и замечтано.
— Но няма защо да се тревожите. Преди това да е успяло да се случи, всъщност още утре, планирам да му съобщя тъжната вест за злочестата ви преждевременна смърт. Влезли в схватка с няколко момчета долу в катакомбите. Заради какво… И аз не знам… Може би заради Сиси, да речем. Нещата са излезли извън контрол и в крайна сметка сте се удавили в септичната шахта и сте потънали в канализацията. И двамата.
— Владетеля няма да ти повярва — обажда се Сиси.
— Естествено, че ще ми повярва. Ще изпадне, разбира се, в апоплектична ярост и ще се втурне право в катакомбите. И, то се знае, няма да ви открие. Нито той, нито някой друг ще ви подуши на територията на двореца. Стига да стоите в херметически запечатаните помещения. — Докосва ъгълчето на устата си с върха на кутрето. — Само има да изгладим няколко момента, преди историята да стане напълно достоверна. Ще трябва да ви пратим обратно и да прекарате още една нощ в катакомбите — в случай, че Владетеля реши да направи изненадващо посещение, та да се полюбува на находката на века. Но утре, след като сме изпипали всички подробности, ще сте отново в това помещение. А след това ще информираме Владетеля за внезапната ви кончина.
Оглежда ни за миг; нещо в мълчанието ни го раздразва. Взема кинжала и поглежда към мен.
— Мисля, че ще е добре да схванеш нещо.
— Какво е то?
— Ти и това момиче — започва. — Вие сте Ориджин.
— Разбрах го, но…
— Вече не сте Джийн и Сиси. Вече не това са обозначенията, имената или идентичностите ви. Вие сте Ориджин. Вие сте лек за здрачниците. Най-добре отсега нататък да гледате на себе си по този начин. — Вдига острието до носа си и го подушва. — Бихме могли да ви инжектираме с упойващи средства. Да ви третираме като изпаднали в летаргия зеленчуци, произвеждащи кръв. Ще си лежите там заспали с години, не, с десетилетия. Вече никога няма да повдигнете клепачи и бавно ще се превърнете в повехнали растения с побелели коси и дълги нокти…
— Но няма да предприемете подобно нещо — прекъсвам го. — Иначе досега да сте го направили. Нуждаете се кръвта ни да е чиста. Не с примесени химикали, които бихте ни инжектирали.
Целя се напосоки, но явно съм улучил.
Устните му потръпват съвсем лекичко.
— Трябваме ви будни, в добро здраве и енергични в продължение на години. А не като химически обработени зеленчуци, които лежат в леглата, а телата им атрофират. Трябва ви…
— Млъкни — нарежда ми тихо той. — Просто млъкни.
Атмосферата в помещението се нажежава.
— Ние, Основоположниците, не оцеляхме сред тях, без това да ни направи безскрупулни — изрича тихо. — Работата трябва да се върши с минимална врява. Рисковете трябва да се избягват, а обременяващият товар да бъде жертван. Така че помнете тази дума: безскрупулни. Ако се противите, ще бъдем безскрупулни. Безскрупулни, за да получим пълното ви, макар и не доброволно сътрудничество.
Когато Сиси заговаря, гласът й е спокоен и уверен като на главния съветник.