— Също и Епап.
Владетеля прави пауза.
— О, да, Епап. — Стиска устни. — Тук може да възникне малък проблем.
— Какво имаш предвид?
— Той… Ами, чуй ме, наистина съжалявам. Разкайвам се. Моля те да приемеш извиненията ми.
Гърлото ми се стяга от тревога.
— Какво сте му направили?
Владетеля се поколебава.
— Ами… Просто аз… Наистина не е лесно…
Насочвам поглед към заобикалящите ни аквариуми, осъзнал потресаващата истина. В тях плават тъмни тела, някои са с лице към мен, а други с гръб. Но никое от тях няма физиката на Епап. Което оставя само една друга възможност.
— Изяде ли го? — питам.
Владетеля облизва долната си устна.
— Не. — Не казва нищо повече.
— Някой друг ли го изяде?
— Не. Поне не мисля така. Не знам.
От ъгълчето на устата му капе слюнка и се стича до върха на брадичката. Капката се задържа там, расте, но не се откъсва.
— Ще бъда откровен с теб — подхваща. — Бях си наумил за Епап онзи аквариум там. Празен е от цяла седмица, плаче да бъде населен. Епап би бил идеален за него. Обикновено не ни попадат такива зрели и високи момчета; би бил идеално допълнение към колекцията ми. Така различен от обичайните дребни хлапаци.
— Просто ми кажи къде е — настоявам.
Владетеля посърва заради острия ми тон.
— Ние… Отпратихме го — заеква. — Изборът му ни се стори обоснован. По-възрастен, по-зрял, както вече споменах, по-умен от малките момчета тук. Стори ни се способен да се справи със задачата…
— Отпратили сте го? Поръчали сте на него да убие момичето?
Безмълвният отговор на Владетеля ми стига.
— Как сте могли да пратите него? Той няма абсолютно никакви познания за метрополиса. Няма представа как да се слее с пейзажа, как да остане незабележим сред тълпата. Секунди след като кракът му стъпи там, ще бъде разкъсан, ако не и по-рано.
Владетеля се намръщва заради моето избухване.
— Съжалявам. Наистина съжалявам. Ти беше първият ни и безспорен избор, но главният ми съветник беше твърдо против. Убеди ме, че след като си така мускулест и добре сложен, вкусът ти ще е несравним. И че не е редно да се лишавам от най-фините ястия от хепърско месо на рождения си ден утре. Главният ми съветник категорично настоя да пратя Епап вместо теб. Все пак момчето изглеждаше способно.
Главният съветник. В опит да защити мен, своя скъпоценен Ориджин, е изпратил Епап да ме замести. Впервам поглед в тълпата в опит да го открия, но той се слива с тъмната маса тела.
— Става ясно, че той вече не е в състояние, така че не ни остава друг избор, освен да пратим теб — обяснява Владетеля. — Всъщност далеч по-логичен избор, като се вземе предвид способността ти да преживяваш там. Познаваш метрополиса; придобил си всички нужни умения. Моят главен съветник продължава да е против. Можеш ли да повярваш, че дори предложи да отиде самият той? Каза, че щял да надене всички слънцезащитни плащове, нужни да прекоси изгаряната от слънцето земя. Подиграх му се за тази идея. Би било истинско самоубийство да се осмели да излезе там навън. Не би оцелял и десет минути със слънцезащитния плащ.
— Кога пратихте Епап?
— Трябва да са минали поне три часа. Снабдихме го с чанта с оръжия — все добри неща — кинжали, снайпери, противолунен шлем да прикрива лицето си, пушки, все неща непознати за жителите там, както и карта на метрополиса с посочени местата на болницата и Конгресния център. Качихме го на кон. И той потегли.
— И вече го броите за мъртъв?
Той отклонява неспокойно поглед от мен.
— Точно така. Съжалявам.
— Откъде знаете?
— Дадохме му още едно нещо. ТекстТранс. Много авангарден уред в действителност. Чрез него може да ни пише съобщения — които ние получаваме на мига — и ние да пишем на него. Проверявахме го на всеки час и всичко вървеше добре. През първите два часа. — Замълчава. — Но преди около час изгубихме всякаква връзка с него. Последното съобщение показа, че тъкмо е влязъл в границите на метрополиса. После нищо.
— Ще тръгна — заявявам.
— Ще тръгнеш?
— В зависимост от това дали ще изпълните условията ми.
— Казвай.
— Няма да го направя сам. Ако искате работата да бъде свършена както трябва, ако искате момичето да бъде елиминирано, ще ми трябва помощ. Нужно ми е да ме придружат още двама.
— Двама? Кои?