— Сиси и Дейвид.
Той мълчи.
— Не.
— Тогава забравете.
— Помъчи се да разбереш мотивите ми. Тримата заедно почти мигом ще бъдете забелязани в метрополиса. Снимките ви са навсякъде. Достатъчно опасно е да те пратим сам, но за теб поне знам, че имаш уменията да се държиш незабелязан. Тримата вкупом ще бъдете като крещяща табела.
— Ще носим противолунни шлемове. Те ще покриват лицата ни достатъчно добре.
Замисля се.
— Подготвили сме само два. Така че нямате достатъчно. При всички случаи никой не носи такъв на закрито. Какво ще стане, като се наложи да влезете в сграда?
— Оставете този проблем на нас. Но става дума за нас — и тримата — или никой не тръгва. Момичето с нейните бойни умения ще ни даде много по-големи шансове за убийство. А тя няма да се съгласи, освен ако и момчето не тръгне с нас.
— Както вече казах, не.
— Тогава може просто да чакаме милиони да щурмуват стените. До десет-дванайсет часа, нали така?
Ръката на Владетеля се напряга над контролния пулт.
— Старая се да бъда сговорчив — произнася след малко, — но не съм глупак. Ако пусна и трима ви, просто ще избягате. Ще съм изгубил единственото нещо, което държа срещу теб, за да си осигуря твоята лоялност и сътрудничество. Защото знам какво означават спътниците ти за теб. Както виждаш, главният ми съветник си подготвя добре домашните.
— Вече си се уверил, че е било грешка да пратите някого сам — отвръщам, като се мъча да звуча убедително. — Не повтаряй грешката си. Защото и двамата знаем: това е последният ви изстрел. Няма да ви се отвори трета възможност.
Гледа ме с безстрастни и неразгадаеми очи. Нацупва устни.
— Много добре — произнася се след минута. — Ще направим компромис, ще се срещнем по средата. Ще ти дадем един. Другият ще бъде застраховката ни.
— Като заложник?
— Нека го наречем поощрение — за теб да се върнеш — и да не го коментираме повече. Ще ти позволим да вземеш момчето.
— Не — противя се. — Момичето идва. Това не подлежи на обсъждане.
— Казах, ще ти дадем момчето…
— Значи няма сделка.
Отправя ми гневен поглед, а очите му шават нервно в орбитите.
— Много добре — обявява и в тона му личи възмущение. — Можеш да вземеш момичето. Но ще задържим момчето тук.
С периферното си зрение долавям как някой се размърдва зад стъклото. Нечий висок и широкоплещест силует — на главния съветник — се втурва към страничната част, където взема някакво ъгловато приспособление, закрепено със спираловиден шнур към панел на стената.
— Ваше Владичество? — прогърмява гласът му през колоните.
— Намали звука, преди да ми спукаш тъпанчетата! — крясва Владетеля.
— Съжалявам, Ваше Владичество. — Когато заговаря отново, гласът на главния съветник е по-тих, но тонът му е все така рязък и тревожен. — Не можем да пратим момичето, ваше владичество. Като стана дума, нека още веднъж повторя съвета си да не пращаме никого от двама им.
— Това вече го коментирахме и темата е приключена. Момчето ще остане. Момичето тръгва. Престани да се опитваш да ме разубедиш. Просто направи цялата нужна подготовка.
Силуетът на главния съветник застива.
— Може ли да предложа действие, което ще стимулира допълнително завръщането им?
Търпението на Владетеля започва бързо да се изчерпва.
— Какво, какво е то?
— Да прехвърлим момчето в резервоар в покоите на Ваше Владичество. Да го държим в свободния аквариум до завръщането им. Едва след това ще го освободим.
— Няма начин… — намесвам се.
— Отлична идея — съгласява се Владетеля. — Погрижи се да се случи.
— Може да е малко самонадеяно, Ваше Владичество, но вече програмирах дистанционно той да пристигне. На път е. — Главният съветник свежда глава, за да погледне към таблета си. — Всъщност ще бъде тук след четири, три, две, едно…
И като по часовник в аквариума започва да се случва нещо. От потопената в течността маска за лице започват да излизат мехурчета въздух. После подът изчезва и в резервоара влетява тяло също като някое торпедо. Резервоарът мигом се изпълва с множество балончета; едва когато подът се връща на място, течността се успокоява.
Дейвид се мята вътре, върти глава във всички посоки, размахва ръце и рита паникьосано. Втурвам се към него и започвам да блъскам по външната страна на стъклото.
— Дейвид! Маската! Сложи маската на устата си.