Бащата на Ашли Джун им отвори. Открехна вратата само колкото да минат. Лекарят влезе пръв. Но докато извърташе тялото си да се вмъкне, хватката му отслабна. Жена му се дръпна и се освободи от здравите му ръце.
— Не! — изкрещя лекарят и се обърна готов да се хвърли след нея.
Но вратата се хлопна пред лицето му. Бащата на Ашли Джун притисна тялото му към вратата и се изправи лице в лице с мъжа.
— Не! Прекалено късно е! — проехтя гласът на баща й, а от устата му изхвърчаше слюнка. — За бога, отвориш ли тази врата, с всички ни е свършено. С всички до един.
Лекарят отблъсна бащата на Ашли Джун.
Писъци, идващи отвън. На жената.
Ръката на лекаря замръзна върху топката и той остана неподвижен. Каквото и да чувстваше — гняв, страх, паника, — то се изразяваше единствено чрез напрегнатите мускули на гърба му и издутите вени на шията ту. Не помръдна.
Отвън жената се спусна към проснатото тяло на дъщеря си. Капаците на всички къщи вече бяха напълно вдигнати и разкриваха надничащи през прозорците бледи лица. Секунди по-късно входните врати започнаха да се отварят със замах, трошаха се прозорци и през тях изскачаха здрачници. Памучните им пижами се надиплиха като вълнички в духани от вятъра локви, докато препускаш по улицата. Все по-бързо и по-бързо по посока на умопомрачителната находка в лицето на двама живи хепъри, проснати насред самата им улица.
Майката беше покрила с тялото си като с одеяло това на дъщеря си. Ашли Джун щеше да запомни завинаги как тя се взираше в детето си, сякаш на света не съществуваше нищо друго. В изражението й не личеше паника или отчаяние. От нея се излъчваше само майчинска утеха — като че пееше приспивна песен на съненото си детенце. После, само секунди по-късно, тялото на майката също беше покрито от одеяло, ала изтъкано от десетки освирепели здрачници. Нахвърляха се върху нея с невъздържана ярост. И само част от секундата по-късно пристигнаха други, сграбчиха я със силата на ураганна буря и я отделиха от дъщеря й, разчлениха я на хиляди кървави парченца.
Вътре в къщата никой не отронваше и дума, никой не помръдваше. Но всеки намери стена — или врата, или под, — където да притисне лице, да закрие очи и да запуши уши за да се спаси от шумовете на поглъщана плът и вида на проливана кръв.
А единственото, за което успяваше да мисли Ашли Джун, беше горкият син на лекаря, който се намираше в пълно неведение за случващото се, как бедното момче нямаше никаква представа, че майка му и сестра му са разкъсвани и че животът му е необратимо променен. Сърцето й се изпълни с тъга и състрадание към него, в този миг й се искаше да може да поеме част от болката и самотата, които скоро и несъмнено щяха да започнат да го посещават като рязко спуснала се студена нощ.
25
Банята на Ашли Джун е точно такава, на каквато се надявах. Непокътната и пълна с почистващи средства. Домашно приготвените й смеси са сходни на моите, само че по-съвършени. Всичко е подредено в спретнати отделения, по рафтове, стелажи, в шкафчета и кошчета. Пудри, неутрализатори на миризма, калъпи сапун, нокторезачки.
Върху стъклената полица до огледалото има шишета с прозрачна течност, за която осъзнавам, че е сапун за коса — в течна форма. Гениално. В най-горното чекмедже на малък скрин за баня се намират фалшивите й уголемени кучешки зъби. Близо петнайсет чифта с различни размери, всички носени от нея още от детска възраст. По някаква причина ги е запазила. Потърквам с палец притъпения връх на един от по-малките. Толкова е дребничък. Вероятно е била на пет, когато е слагала тези за последно. Видът на всички фалшиви кучешки зъби с промеждутъка от време, който олицетворяват, изведнъж кара гърлото ми да се стегне.
— Трябва да се захващаме — произнасям тихо. — Залезът е след по-малко от час. — Проверявам нивото на водата за душа. Добре. Двата високо поставени резервоара са пълни с речна вода до ръба. Не са били използвани със седмици. От нощта на лотарията, казвам си. Това е последният път, когато Ашли Джун е била тук, в часовете, преди да падне здрач и да се проведе лотарията.
— Аз ще действам първа — казва Сиси.
Кимвам и излизам.
Минута по-късно чувам да се плиска вода. Сиси ще има нужда от чисти дрехи — онова, в което дойде облечена, е размъкнато и вони. Не би трябвало да е проблем да й намеря някакви дрехи. Двете с Ашли Джун са с доста близки размери. Отварям няколко чекмеджета и измъквам три четвърт панталон с подгънати крачоли и проста риза от дънков плат. Изваждам бельо, без много да оглеждам и бързо го пъхам между ризата и панталона.