— Мога да го направя. Както вече казах, ще е милостиво убийство. Ще я отърва от страданието й.
Къщата тъне в сенки. И в следващия миг кварталната сирена, обявяваща настъпването на нощта, завива като траурен вопъл. В рамките на една минута капаците се вдигат, а вратите и прозорците се отварят. Метрополисът се буди и тънката и крехка преграда, която ни отделя от тях, е отстранена. Между милионите им остри зъби и кожата ни вече не стои нищо.
Вдигам пълната с оръжия раница и слагам единия от противолунните визьори.
— Време е да се залавяме с това, Сиси. Трябва да тръгваме.
27
Минути след сирената, живущите наоколо изскачат от домовете си. Всички са облечени и нетърпеливи, когато се показват. Запътват се в една и съща посока. Към Конгресния център.
— Почакай да станат повече — шепна към Сиси. — Ще изпъкваме по-малко.
Покрай нас препускат коне, все яздени от по един ездач, а пешеходците се придържат към тротоарите. Съвсем скоро като че целият квартал вече е навън. Няколко от по-богатите семейства отпътуват в кабриолетите си.
— Добре — произнасям тихо. — Сега.
Тръгваме по алеята и завиваме наляво по тротоара. Движа се на около десет крачки пред Сиси според предварителния ни план. Налага се да останем разделени, за да намалим вероятността да ни разпознаят заедно, а тя не знае пътя. Но сега ми се ще да бяхме разменили местата си — искам да я държа под око, да следя как се справя.
Дръпвам се встрани, навеждам се и се преструвам, че връзвам връзките си. Няколко секунди по-късно тя ме отминава. Изправям се и бавно — наистина бавно — правя опит да я настигна. Никой не говори, никой не бъбри за маловажни неща, никой не поздравява околните. Няма нищо нередно: това е обичайният им начин на държание. Безизразни и мрачни лица, всички сложили очила и противолунни визьори в този час на денонощието.
Личи, че мълчанието на всички изнервя Сиси. Походката й е твърде вдървена, напрегната, но не чак толкова, че да привлече внимание, поне още не. Вървя, за да се изравня с нея. Тя ме чувства до себе си и не обръща глава, за да го покаже (добре), но диша твърде учестено (лошо). Причината е непосредствената близост на толкова много нокти и зъби, вероятността вакханалията да се развихри в рамките на секунди, това я прави неспокойна.
Когато се озоваваме в по-свободен участък, шепна към нея:
— Ти води. Спирката на буса е на две пресечки. Следи за жълтия знак.
Тя не отговаря, но закрачва твърде бързо и размахва ръце с твърде голяма амплитуда.
— Забави темпо. Ръцете. — Това е всичко, което съм способен да измърморя, преди множеството около нас да се сгъсти отново. Но тя ме разбира. Забавя крачка и укротява размахването на ръцете. Аз изоставам постепенно.
На спирката вече има опашка от седем души. Стоят напълно неподвижно, а бледите им лица са обърнати настрани право към нас. Преследван от тежка параноя, за миг решавам, че са се втренчили в нас. Но те само се взират покрай лицата ни към другия край на улицата в очакване на буса.
Сиси се подрежда на опашката, а аз заставам зад нея. Може би се дължи на въображението ми, но чакащите като че се напрягат леко. Покрай нас прелитат коне с кабриолети, чаткането на копита и откъслечно изскърцване на колело нарушават монотонното трамбоване на крака по бетона.
Бусът пристига — супер дълъг файтон, използван в специални дни, когато пътниците са повече на брой. Шестте коня вече пръхтят заради напрежението, а от телата им се излъчва топлина. Тръгваме да се качваме. И в мига, когато го правим, намиращият се най-близо кон внезапно отмята глава към мен, а влажните му ноздри се разширяват. Успява да ни подуши. Хепъри.
Побутвам дискретно Сиси в гръб. Сръчкване, подсказващо: Побързай, движи се напред. Тя изкачва двете стъпала, плъзва се по пътеката бавно, но умело избягва контакта с тела. Неособено лесна маневра, предвид колко е натъпкано. Открива място на предпоследния ред. Бързо отваря прозореца. Добре. Нахлува вятър. Няколко пътници се обръщат да я изгледат ядосано. Сиси само се взира навън през прозореца. Дори след като отклоняват погледи, тя продължава да държи главата си напълно неподвижна с лице, насочено навън. Идеално. Справя се отлично.
Попадам на празно място през пътеката от нейното. Поставям внимателно раницата на седалката до пътеката. Отварям широко прозореца и чувствам прекрасния приток на свеж въздух. Дотук добре. Всичко върви по план. Никакви засечки.