Ръцете ми треперят. Губя образа й в окуляра.
Тя заговаря със своя неповторим глас, който е едновременно нежен и съблазнителен. Само че сега е по-дрезгав, някак по-плътен отпреди.
Затварям очи и поемам въздух. Отново я откривам с мерника и центрирам кръстчето върху нея. Показалецът ми се плъзва по спусъка, сгъвам го около металното ухо. Започвам да го дърпам.
Ашли Джун говори, върти глава отляво надясно, а после обратно наляво, насочва лице към всяко от нивата на залата. Установява контакт с очи с множеството, кара всеки присъстващ да се чувства съпричастен. Дори когато разбирам, че погледът й е достигнал луксозното ниво, дори когато се плъзва към моята ложа, пак не мога да помръдна. Замръзнал съм на място. Пръстът ми, побелял от притискането на спусъка, застива.
Тя не е Ашли Джун. Притежава само обвивката, но Ашли Джун всъщност вече я няма. Това е милосърдно убийство. Покоси я сега. Покоси я на мига. Избави я от мъките й. Преди очите й да ме фиксират, преди да ме вземе на мерника си. Защото макар за мен наоколо да е сумрак, за нея е като бял ден.
Дръпни спусъка. Дърпай спусъка най-сетне.
Не мога. Пръстът ми е блокирал на мястото си. Или пък може да е спусъкът, може да заяжда. Дърпам по-силно и чувствам как помръдва едва доловимо. Всеки миг, само след част от секундата, снайперът ще произведе откат в ръцете ми.
Погледът й се плъзва към моята ложа. После спира. За миг ми се струва, че ме е видяла, очите й срещат моите през окуляра. В мен се взират две черни мъниста. Тя носи черни контактни лещи, които да я защитят от мержелеещата светлина на прожекторите. Косъмчетата по тила ми настръхват. Помежду ни се осъществява връзка, по-здрава от въже. Чувствам я осезаемо като студения метал в ръцете си. Ашли Джун се намира от другата страна на въжето и го подръпва. После очите й ме отминават, отклоняват се от моята ложа и се прехвърлят на следващата.
Покоси я. Действай. Убий я.
Но пръстът ми явно не е способен да се задейства.
После ме връхлита осъзнаване. Цапардосва ме по главата.
Сиси още е там долу. Сърцето ми блъска бясно при проясняването на ужасяващата мисъл. Сиси ще реши, че съм пропуснал и ще понечи да извади пистолета си. А ако Сиси стреля, Сиси умира. Няма начин да се измъкне от навалицата на партера.
Дърпам по-усърдно спусъка. Един милиметър. И още един. Само още един и куршумът със сигурност ще бъде пуснат във въздуха. Прицелил съм се съвсем точно. Сега. Сега.
И после вече я няма. Просто така. В един миг е на мерник; в следващия е изчезнала. Оглеждам страничната част на сцената. Ето: точно зад завесата е, заобиколена е от униформени охранители, които я дърпат по-навътре зад сцената.
Стреляй, мамка му. Просто стреляй — може пък да я улучиш.
В главата ми се мярка друга мисъл.
Къде е Сиси? Защо не произведе изстрел?
Може би Ашли Джун е слязла от сцената твърде бързо, та Сиси да реагира, да успее да извади оръжието. Или може би нещо се е случило на Сиси. Нещо фатално.
Нещо вибрира на бедрото ми.
ТекстТрансът е. Получено съобщение.
Пренебрегни го, нареждам сам на себе си. Стреляй. Преди Ашли Джун да се е скрила напълно. Отново свеждам глава. Мъча се да я открия през окуляра.
ТекстТрансът вибрира настоятелно и се затопля.
Изпускам раздразнено въздух, дърпам пръст от спусъка и вадя ТекстТранса от джоба си.
Съобщение. От Епап.
Това е капан. Бягай.
30
Не мога да помръдна. Въпреки че чувствам как безценните ми секунди изтичат, в състояние съм единствено да се взирам в ТекстТранса, мъча се да разчупя слоя лед, парализирал мислите и тялото ми. Изведнъж публиката започва да тропа с крака и ме изтръгва от ступора ми. Пиша кратко съобщение.
Епап, къде си?
Няма отговор. Вътрешно се ругая, задето губя време и понечвам да се изправя, когато ТекстТрансът вибрира отново. Още по-настойчиво от предишния път, почти пада от ръката ми.
Зарежи всичко. Бягай.
Епап?
Бягай. Напусни незабавно сградата. Излез навън.
Ти къде си?
Те идват. Знаят къде се намираш.
У мен се надига нещо, паника, чувство за неотложност. Объркан тандем от ярост и адреналин. Довърши задачата, изпълни убийството. Милосърдното убийство. Но когато се навеждам към окуляра, не мога да я открия. Няма и помен от Ашли Джун.