Хиляди се изсипват от Конгресния център и поемат по улиците. Чувствам как енергията им кара водата да трепти и разтриса основите на басейна. Воят им, пищенето и крясъците се сливат в едно общо стенание, което отеква в тъмната вода. Няколко здрачници са изблъскани във водата през ръба на басейна. Виждам ги как размахват ръце; после, след като нивото на водата надвишава линията на челюстта, крайниците им се укротяват, а телата им изведнъж се отпускат и те потъват до дъното. Минута по-късно бавно изплуват на повърхността, вече удавили се. Вълните избутват плаващите трупове надалече от нас и милостиво ги държат притиснати към стената.
Грохотът постепенно затихва. Трамбоващите крака са се отдалечили от Конгресния център и преследват конете, чиито очи досега са се извъртели назад, ушите им са прилепнали плътно към главите, а от устите им излиза пяна.
В рамките на следващия час двамата със Сиси се адаптираме. Заклещваме стъпала в няколко извити тръби и сме се проснали успоредно на осеяния с пръски воден таван. Тази поза позволява на телата ни да починат и намалява напрежението в шиите ни. И като се имат предвид другите плаващи мъртви тела — било то и по периферията на басейна, — всъщност не се набиваме на очи толкова много, ако изобщо е възможно да бъдем забелязани при всички тези отблясъци и водни струи. Свързваме телата си, като сключваме длани един с друг.
Часове по-късно тълпата се връща. Хвърлям бърз поглед, като бавно подавам лице малко над повърхността на мястото, където разплискването е най-силно и виждам хиляди да кръжат из откритото пространство пред Конгресния център. Вълнението от тазвечершното събитие е осезаемо и наелектризира въздуха. Представители на медиите са се развилнели с пълна сила, вземат интервюта, правят снимки.
Потъвам обратно под водата. Ще поемаме ситуацията на порции, секунда след секунда. Ще се мъчим да не мислим за студа, сковаващ костите ни или за безкрайните часове пред нас. Стискаме ръце по-здраво, а левият й крак се плъзва около моя. Затварям очи. Усещането за изтощеното й тяло, плаващо в близост до мен, за изтръпнала й ръка в моята, всичко това ми действа като язвително обвинение.
Ако само бях стрелял, мисля си. Ако само…
Тогава не би била в плен на този воден кошмар. Ако само бях запратил куршум в черепа на Ашли Джун, както се заклех да сторя. Животът и топлината постепенно се изцеждат от Сиси, а хватката на пръстите й отслабва с всеки изминал час.
Взирам се във водния таван над мен. Старая се да си представя света отвъд водовъртежа и пяната, където луната и звездите се реят свободно в небето.
34
Настъпването на деня пълзи с агонизиращо бавно темпо. Водните струи най-накрая са изключени. Разпенената и движеща се повърхност бързо отстъпва място на огледална неподвижност. Не се тревожим, че може да бъдем видени. Сега плаващите тела се движат из басейна на фонтана и ни предлагат прикритие с пелената на смъртта. Наблюдаваме как небето преминава от катраненочерен цвят в светлосив.
Когато зазвучава сирената, оповестяваща изгрева, за нас звънтят райски камбани.
Не е твърде рано дори с минута. Особено за Сиси. Кожата й е станала бледа и е студена като мрамор. Вече от часове трепери почти непрестанно. Обгърнал съм тялото й с моето възможно най-плътно, но аз самият съм почти безчувствен от студа. Като лед, долепен в лед.
И все пак си налагаме да останем потопени още мъничко. Не сме страдали толкова часове в това водно чистилище, за да запратим всичко на вятъра, като изплуваме няколко минути по-рано. Най-накрая, най-накрая, когато отблясъците на зората озаряват небето и плаващите тела започват да димят, ние двамата със Сиси показваме глави, рамене и гърди над водата.
Телата ни тежат цял тон. Като че силата на гравитацията се е увеличила десетократно. Сиси се обляга на мен и се олюлява.
— Сиси?
Тя не отговаря. Тялото й се отпуска и аз я улавям. Нося я до ръба на басейна, като бутам настрани плаващите трупове. От удавените тела се издигат струйки пушек и гнусната воня от разпадането им под слънчевата светлина изпълва ноздрите ми. Полагам Сиси на бетоновия бордюр и отмятам мократа коса от лицето й.
— Сиси?
Отронва нещо неразбираемо. Гърдите й се издуват и тя повръща с лице, обърнато на една страна. Бълва бяла жлъчна течност, после жълта и пак бяла. В продължение на осем часа, прекарани под водата, я е задържала в себе си.