Намотавам стръкчетата трева около пръста си и ги късам.
— Именно това не разбирам. Искам да кажа, наясно сме защо е оставил мен. Целта е била да отиде в Института и да те защити. — Обръщам се към нея. — Но, Сиси, защо е изоставил теб? И защо само месеци преди началото на Лова на хепъри?
Тя се накланя напред с ръце върху бедрата.
— Не мога да си го обясня.
— Никой не може. Дори не и главният съветник.
Тя кима.
— И знаеш ли какво още ме гнети? Защо баща ти е напуснал Мисията само седмици преди нашето пристигане? Ясно ми е, че са имали търкания с Кругман, но все пак. Защо не е потърпял в онази хижа още малко? — Тя издиша ядосано. — Явно нещо му се е случило, за да се изпари така бързо.
Прочиствам гърло. И когато заговарям, тонът ми е тих и отчаян.
— Може би е съвсем очевидно.
— Кое?
— Нещо го е накарало да напусне Института така неочаквано. И по-късно нещо го е накарало да напусне Мисията.
— Да?
— Може би не е нещо… а някой.
Тя насочва поглед към мен.
— Ако се замислиш, съвсем очевидно е — обяснявам. — Мести се всеки път, когато се очаква да пристигне един конкретен човек. — Продължавам да говоря, като пренебрегвам поклащането на глава от страна на Сиси. — Аз, Сиси. Точно преди аз да пристигна в Института, той си тръгва. Преди да се появя в Мисията, пак изчезва. Все едно ме избягва, целенасочено действа вече никога да не се видим.
— Джийн…
— Може би е заради мен.
— Не го знаем…
— Определено изглежда по този начин, не мислиш ли?
— Джийн — повтаря тя и когато не вдигам очи да срещна взора й, тя докосва леко брадичката ми и насочва главата ми към себе си. — Той те обича. Показа, че си ценен за него. Не може да прибързваме със заключенията.
— И все пак нещата се трупат, нали?
Тя клати глава, без да откъсва очи от моите.
— Не го знаем. Има поне десет различни начина да интерпретираме действията му. И не бива задължително да вярваме най-лошото за него.
Впервам поглед в далечината.
— Повече отвсякога искам да го открия — шепна.
— Знам, Джийн — отвръща тя. — Знам.
В продължение на десет минути наблюдаваме група облаци да се носят по синьото небе. Задухва лек ветрец и листата на дърветата прошумоляват. Стомахът на Сиси къркори от глад.
— Ще ми се да имах кинжалите си — заговаря. — Какво не бих дала за малко печено месо. — Несъзнателно докосва мястото на кръста си, където обикновено носеше кинжалите си.
— Имаме пистолети.
Тя клати глава.
— Не са толкова добри. Кинжалът е вярното оръжие. Чисто и ефективно.
— Наистина ли мислиш, че разполагаш с енергия да хукнеш след някое прерийно куче? И после да запалиш огън?
Тя изплюва една семка.
— Имаш право. — Изплюва още една семка, но този път я изстрелва на разстояние.
Аз също плюя семка. Отлита на по-малко от метър.
— Ако искаш да ме победиш, трябва да се представиш малко по-добре от това — подхвърля Сиси с лека усмивка.
— Още дори не съм започнал — отвръщам и отхапвам. — Старт. — Плюя семка. Въпреки че се издига на високо във въздуха, не изминава и половината път от тази на Сиси.
— Това е смехотворно, Джийн — подиграва ми се тя. — Дори Бен би се справил по-добре. Когато беше на около три.
— Хей, това ми е първият път. Не съм тренирал с години като вас.
Тя се засмива отново с обичайния си гърлен маниер.
— Ако Епап беше тук, щеше да те направи за посмешище. Никой не го биваше в това повече от него. Това момче плюеше по-далече, отколкото аз умея да мятам.
И двамата се смеем. Но споменаването на името му е болезнено напомняне за реалността. Смехът ни затихва, а краткият момент на безгрижие е приключил.
— Той нямаше никакъв шанс, нали? — произнася тихо тя след минута. — Ние нямахме шанс. Да го спасим. Мисля, че и на двама ни беше ясно от самото начало. Бяхме се вкопчили в идея, която се доближаваше повече до фантазия, отколкото до реалност.
— Понякога фантазиите са всичко, което имаш.
Тя се умълчава. Знам какво се върти в главата й, очаквам думите й още преди да ги е изрекла.
— Ами спасението на Дейвид? — заговаря най-накрая. — Да се върнем обратно в двореца и да го спасим също ли е фантазия?
Точно това е. Сега го осъзнавам. Дори да бяхме успели да убием Ашли Джун и да се върнем невредими в двореца, Владетеля никога не би ни пуснал да си тръгнем без значение от обещанието му.