Сиси свива пръстите на краката си и ги притиска в тревата, така че ноктите й побеляват.
— През цялото време, докато лежахме под водата, мислех за Дейвид. Как той се намира в абсолютно същата ситуация, потопен в онази течност. Но колко по-лошо е за него всъщност. Защото той е сам. — Поглежда ме. — Няма да го оставя там.
— Сиси — промълвявам колебливо. — И двамата разбираме, че да се върнем в двореца би било истинско самоубийство. Несъмнено ще умрем.
— Значи ще умрем — отговаря бързо тя с нотка на гняв в гласа. Изправя се и изминава няколко крачки с гръб към мен.
Аз също ставам. Заговарям меко, като произнасям нещо, което знам, че тя ще оспори.
— Може би трябва да приемем онова, което не е по силите ни да променим.
— Какво имаш предвид? — пита тя, без да се обърне.
— Ти и аз, Сиси. Имаме коне. Можем да поемем, накъдето и да е. Никой не знае, че сме живи. Нито в двореца, нито в метрополиса. Всички ни броят за мъртви.
Тя прави пауза. Очаквам да ме засипе с протести. Но не заговаря.
— Ще създадем наш собствен свят, Сиси. Настрани от всички и всичко. Ще заминем за много, много далече, където вече никога няма да бъдем открити. Ще започнем на чисто. Само аз и ти.
Тя стои напълно неподвижна. Пустинният вятър роши косата й.
— Не можем да се върнем в двореца — продължавам. — Дори някак да сме способни да им се изплъзнем, никога няма да спрат да ни преследват. Нито здрачниците, нито Основоположниците. Научат ли веднъж, че още сме живи, вечно ще бъдем гонени.
И тя продължава да не казва нищо.
— Просто се старая да съм откровен с теб — добавям.
— Така ли? — Сега вече се завърта и в очите й има влага. Но това не са сълзи на тъга или смирение, а на нещо друго, което не успявам да определя. — Напълно откровен ли си с мен?
Разбира се, на път съм да кажа, но думите засядат на гърлото ми.
Продължава да говори, а гласът й трепери от ярост.
— Защо ме взе със себе си? Защо ме поведе от двореца към метрополиса? Каза, че било защото ти е нужна помощ. Това не беше истина, нали? — Очите й ме пронизват. — Защото в метрополиса аз съм само една пречка. Щеше да ти е далеч по-лесно без мен.
Тя скръства ръце пред гърдите си, а после ги спуска покрай тялото си и ги пъха в джобовете. Не знае какво да прави с тях. Също като емоциите и мислите й са, неспособни да намерят покой.
— В началото реших, че просто си искал да сме заедно. Защото си ме желал до себе си. Но след това вчера, когато не произведе изстрела, ти ми обърна гръб. Почти ме уби.
— Не, Сиси, аз…
— Спри, Джийн. — Тя се обръща и се отдалечава, като излиза изпод сянката.
Следвам я. Без думи. Просто краката ми ме водят след нея. Тя се завърта с лице към мен, преди да съм успял да я достигна. Стои в чистата светлина на деня; аз съм в сенките.
— Знам защо ме доведе със себе си. — Очите й блестят, пълни със сълзи на гняв. — Беше ти нужна кръвта ми. Не мен искаше, а кръвта ми.
— Сиси…
— Още отначало го подозирах. Но реших да ти гласувам доверие. Тръгнах с надеждата, че ще погубиш Ашли Джун и ще потъпчеш подозренията ми.
— Сиси, моля те…
— И знаеш ли какво, Джийн? — В гласа й вибрира неподправена искреност. — Бих дошла с теб. Дори да беше казал, че ме искаш само заради кръвта ми, че съм ти нужна само заради Ашли Джун, пак бих тръгнала.
Единственото, което мога да сторя, е да се взирам в слънцето. Право в него с желанието яркостта му да прогори дупки в роговиците ми, изпитвам желание за болка, потребност от наказание.
— Съжалявам, Сиси — проронвам, а гласът ми е задавен и дрезгав.
Тя бърше нос с юмрука си и вирва брадичка нагоре.
— Наясно съм, че тя е жертвала живота си, за да спаси твоя. Това го схващам. — В очите й проблясват сълзи, но не се стичат по бузите. — И бих приела напълно, ако ти пожелаеш да сториш същото за нея. Дори това да значи, че аз съм на второ място за теб. Дори в този случай. Но само ако беше честен с мен, Джийн. — Тя трепва. — Защото онова, с което не бих могла да живея, е липсата на честност. Измамата.
— Не си на второ място, Сиси.
— Престани.
— Вчера бях там, за да я убия. Моля те, да ми повярваш. — Правя крачка към Сиси, а ръцете ми са разперени пред мен, умоляват я. — Да, права си. Когато тръгнахме от двореца, първоначалният ми план беше да се опитам да я преобразя обратно. Да, не ти казах, защото не знаех как да те накарам да ме разбереш правилно. Съжалявам. Но след известно време ми дойде в повече да те мамя, да те подлагам на риск. И затова промених решението си. Повярвай ми, Сиси, имах абсолютно пълната решимост да я убия. Ти не си на второ място.