Очите й търсят моите.
— Така твърдиш, но въпреки това снощи не успя да стреляш — отговаря, ала тихо, без обвинение в тона. Очаквах повече гняв и укори, а не тази внезапна кротост. — Беше я взел на прицел, но не можа да натиснеш спусъка.
Забивам поглед в земята, неспособен да срещна изпитателния поглед на Сиси.
— Не те мразя заради това, Джийн. Разбирам. Защото ако ти се намираше на нейно място, аз също не бих била способна да го направя. — Тя вперва поглед в далечината, а после го насочва към конете. — Нечестността. Тя е това, което ме тормози. — И после идват следващите й думи. — Вече не мога да ти вярвам.
— Сиси — казвам и пристъпвам към нея. — Ще ти го докажа. Че не си на второ място. Някак, в някаква ситуация, ще ти го демонстрирам.
— Вече имаше своя шанс — отговаря тя. — Вече ми го демонстрира.
— Сиси. Моля те.
Тя се обръща и тръгва към кабриолета.
— Къде отиваш?
— Ще се върна в двореца за Дейвид. Имаме два коня. Аз ще взема единия. Ти вземи другия и тръгни, накъдето искаш. Към метрополиса. Или заедно с мен за Дейвид. Или пък сам на изток. Изборът е твой. Аз лично се връщам за Дейвид.
— Сиси, недей…
— Не мога да го изоставя. Не мога да предам доверието му. — Следващите й думи ме жегват жестоко. — Лоялността е доказателство за обич. — Знам, че не го казва със злоба. Но от думите й боли още повече именно заради това.
Започва да освобождава коня от ярема и ремъците. Не поглежда към мен дори веднъж, нито пък продумва. Ясно ми е, че действа бързо и до минута вече ще се е метнала на седлото и ще галопира.
— Сиси. Хайде. Нека го обмислим.
Тя не спира, дори не вдига глава към мен. Пръстите й отпускат кожените каиши с шумно плющене. Конят е почти напълно освободен, когато тя спира. Но не заради нерешителност. А заради изненада и объркване. Килва глава на една страна.
И тогава аз също го чувам.
Хм-ммм. Хм-ммм.
Звучи някъде зад гърба ми.
Хм-ммм. Хм-ммм.
Стои все така огрян от слънчева светлина на мястото, където го оставих.
ТекстТрансът. Бръмчи и кара стръкчетата трева около него да трептят.
36
В продължение на няколко секунди само го наблюдаваме. После аз скачам към него и го вдигам. Пронизва с импулси пръстите ми, костите ми, цялото ми тяло. Но на екрана има само неразбираеми знаци.
QIIo — i-ftV
— Епап ли е? — пита Сиси и се втурва към мен.
— Не знам. — Разтърсвам ТекстТранса, като че това би помогнало. — Екранът е повреден.
— Опитай се да напишеш нещо в отговор — предлага Сиси.
Изписвам „Епап“ с треперещи пръсти, но се получава:
QIIo — i-ftV
Няма какво да сторя с обърканите букви. Натискам бутона за изпращане. И в мига щом го правя, ТекстТрансът умира в ръцете ми. Спира да вибрира. Екранът угасва.
— Не! — извиква Сиси. — Какво направи?
— Нищо! Натиснах „Изпрати“.
— Какво стана?
Блъскам гърба на ТекстТранса.
— Вероятно беше само бъг. Кръговете вътре съхнат заради слънцето и показва фалшиво съобщение.
— Или може да е от Епап.
Преди да успея да отговоря, ТекстТрансът в ръката ми отново се съживява и започва да вибрира ожесточено. Едва не го изпускам.
— Джийн!
— Знам, знам. — С долепени лица четем намиращото се на екрана. И още веднъж едва не изпускам ТекстТранса.
Приятели? Това вие ли сте? Сиси? Джийн?
Със Сиси се споглеждаме. Написвам отговора с палци, които изведнъж ми се струват твърде дебели, тромави и бавни.
Кой е там?
Чакаме цяла вечност. После:
QIIo — i-ftV
Със Сиси се поглеждаме с очи, преливащи от надежда. Натискам „Препрати“.
ТекстТрансът бръмчи и този път, щом прочитаме написаното на екрана, Сиси надава вик.
Епап.
Натискам яростно бутоните.
Къде си?