Не съм сигур&на. В сгра$а.
Добре ли си?
Не. Счупе% крак.
В Конгресния център ли си?
Не. Висока сграда. Най-високата наVло.
С голям атриум вътре?
Да. Много стъкло. И слънце.
Добре. Идваме.
Бързайте.
— В сградата „Домейн“ е — обяснявам на Сиси. — Има логика. Вътре прониква много слънце. Добро място да се укриеш.
Сиси почуква по устата си с подгънат пръст, а челото й е набраздено. Втренчила се е в ТекстТранса.
— Как можем да сме сигурни, че е Епап? — пита. — Ами ако е някой, който се прави на него?
Отправям продължителен поглед към ТекстТранса, а по тялото ми полазват тръпки въпреки силното слънце. Тя е права. На другия край може да се намира някой, току-що приключил да поглъща Епап и сега се надява да извади късмет да примами още двама нищо неподозиращи хепъри.
— В сградата „Домейн“ прониква много слънце — казвам й. — Никой здрачник не би се крил там, за да ни примами. Не и през деня. Трябва да е Епап.
Но това не стига на Сиси.
— Денят ще прерасне в нощ само след няколко часа. — Потърква задната част на шията си. — Ако ще се връщаме към метрополиса толкова близо до залеза, по-добре да сме убедени, че е Епап. — Тя измъква ТекстТранса от ръцете ми.
Идваме, Епап. При това точно на рождения ти ден.
Стои втренчена в екрана.
— Рожденият му ден е след осем месеца.
ТекстТрансът забръмчава. Поглеждаме към изписаното, преди да угасне окончателно. Това ще е последното съобщение, появявало се някога на екрана му, тъй като ТекстТрансът вече е напълно неизползваем.
37
Тръгвам към кабриолета. Вече впрягам обратно нейния кон, когато тя ме настига. Застава от другата страна на коня.
— Какво правиш? — пита.
— Имаш предвид какво правим. — Дърпам кожените каиши през халките достатъчно силно, че да накарам коня да изпръхти недоволно. — Връщаме се за Епап. Заедно.
— Не е нужно… — заговаря тя.
— Вече е късен следобед. Нямаме много време. Със сигурност нямаме време да спорим. Идвам с теб. Ще се заемем заедно с това.
Тя ме наблюдава мълчаливо. Започва да клати глава.
— Джийн…
— Докато стигнем до сградата „Домейн“, вече почти ще с паднал здрач. Трябва да се вмъкнем и да излезем обратно навън наистина бързо. Да открием Епап и да изчезнем от там. Няма място за грешки. Няма кога да се ориентираш и да търсиш пътя си. Аз познавам сградата. Нужен съм ти.
Сиси не казва нищо, но чувствам как изучава всяко мое движение. Пъхам се между двата коня и отново проверявам вала. Кабриолетът е готов. Сиси продължава да се взира в мен. Отивам до най-близкото дърво.
— Ще взема плодове за Епап — обяснявам на Сиси през рамо. Откъсвам няколко от най-големите плодове, висящи от клоните, и ги намествам в свивката на ръката си.
Хвърлям ги през прозореца в купето на кабриолета. Отивам до предната му част, но никъде не виждам Сиси. Не е вътре в кабриолета, нито стои до конете. Оглеждам пространството между дърветата.
— Тук горе — виква тя от капрата. Седнала е на едната половина от пейката, като е оставила място за мен да се настаня до нея. Очите ни се срещат и тя задържа погледа ми. Качвам се и сядам до нея.
Сграбчвам юздите и ги дърпам рязко. Кабриолетът потегля. В началото се движи бавно, а после се забързва и накрая конете хукват в галоп. Земята под нас е неясно петно, което от зелено става кафяво. При всеки подскок на кабриолета със Сиси се блъскаме един в друг. Вятърът обдухва силно лицата ни. Тя се плъзва по-близо до мен и се обляга. Аз отвръщам леко на натиска й. Не говорим, докато се движим към небостъргачите в далечината. Обратно в гнездото на стършелите. Но съм заедно със Сиси, Сиси е редом с мен и няма друго място, на което предпочитам да бъда.
38
Отново в сърцето на метрополиса. Конете припкат нервно, копитата им чаткат шумно върху твърдия бетон, а ушите им са плътно прибрани към главите. Всичко създава усещането за твърде голяма близост: магазините и кафенетата със спуснати щори, небостъргачите, които ни ограждат като затягащи хватката си пръсти. Отсъства чувството за празнота и самота, което винаги ме съпътстваше по време на дневните ми обиколки. Сега изпитвам единствено усещането за милиони здрачници, висящи с главите надолу зад тънките като хартия стени на стоманените небостъргачи.