— Ашли Джун, ти не разсъждаваш ясно…
Тя вдига ръка и ме кара да млъкна.
— Не, Джийн. Мислите ми никога не са били по-ясни и изчистени. Чувствам се възстановена, удобно в собствената си кожа за пръв път в живота си. Спасена съм. Избавена от жалкото съществуване, което някога водехме, от целия фалш и преструвки. — Очите й преливат от откровен копнеж. — Аз мога да спася теб, Джийн. Най-накрая мога да те направя истински.
Облива ме ледена вълна.
— Ти не си същият човек, Ашли Джун. Това не си ти. Защото Ашли Джун, която познавах, никога не би казала такова нещо. Тя беше боец. — Правя няколко крачки заднешком. — Не те познавам и не те разбирам.
— Аз съм Ашли Джун — настоява тя и плесва стъклото с длан. — Повече отвсякога.
— Не! — крясвам така яростно, че тя отскача назад. — Мога да те спася! Да те върна обратно, Ашли Джун. — Изстрелвам думите бързо и силно. — Не помниш ли какво се случи в селото в планината? Ти заби зъби в Сиси. И тя се преобрази почти напълно. Но лекарството, Ориджин, я върна обратно. Ориджин сме ние двамата с нея, смесената ни кръв. И тя е тук. Сиси е в сградата.
При споменаването на името на Сиси атмосферата внезапно се променя. Слънцето помръква и става тъмно. Изведнъж цялата топлина изчезва и мястото й е заето от хладина. И когато Ашли Джун заговаря, тонът й е изгубил всякакви емоции, сила, обич.
— Планът ти има само две слаби места.
— Аш…
— Първо, аз не желая да бъда спасявана — произнася. — Не ми е нужно да бъда спасявана.
Отвън дългите и тесни сенки на небостъргачите прорязват метрополиса.
— И второ — продължава тя, — Сиси вече е мъртва.
41
Сиси
Когато асансьорът изведнъж поглъща Джийн и го понася нагоре покрай стената на атриума, първоначалната реакция на Сиси е чиста ярост.
Изостави ме, мисли си. За да претърси по-опасния етаж сам.
Но успява да зърне изражението му, докато пътува нагоре. Напълно смаян е. Вижда как блъска по бутоните в кабината, докато отлита все по-високо и накрая успява да види само подметките на обувките му.
Втурва се към панела с бутони до вратата. Никога не се е возила на асансьор, нито е наясно как да го командва и не е сигурна кой от всички да натисне или дали не трябва да използва някаква комбинация. В крайна сметка се заема да ги натиска трескаво един след друг напълно произволно, докато не се превръщат в прости пластмасови издатини, върху които да излее нарастващата си уплаха.
— Джийн! — крещи и отмята глава назад, за да отправи поглед нагоре. Асансьорът продължава да се изкачва още по-бързо, като че е на път да бъде изстрелян през стъкления покрив на атриума.
После кабината спира. На най-горния етаж е и сега представлява просто една малка светла точка. Дочува викове. Идват от асансьора. Джийн е, а далечният му глас сякаш се носи от няколко галактики разстояние.
— Не те чувам! — изкрещява в отговор, но е наясно, че казаното не достига до ушите му, както и неговите думи не достигат до нейните. За миг обмисля да тръгне по стълбището и да изтича до горе, за да се присъедини към Джийн. Но се отказва от тази идея. Джийн я предупреди да не припарва до етажите между остъкленото лоби и най-горния етаж. Тъмни етажи, които може да са убежище за стотици здрачници, отдъхващи след нощните вълнения.
И после отново долавя гласа му. Силен и остър, звучащ пронизително от колоните до бюрото на охраната.
— Сиси, чуваш ли ме? Иди до будката на охраната. Използвам интеркома. Иди на бюрото на охраната.
Затичва натам. До колоната има бутони в различни цветове. Без да е сигурна точно кой да използва, тя решава да ги натиска последователно и да крещи името на Джийн. На петия опит най-накрая получава отговор.
Гласът му пробива.
— Сиси, асансьорът е блокирал на този етаж! Виж дали ще откриеш някакъв външен контролен панел около бюрото.
— Добре — отвръща тя и се взира в обезсърчаващите десетки бутони пред себе си. Натиска ги на случаен принцип и се мъчи да схване някаква логика.
— Сиси, чуваш ли… — започва да казва Джийн, преди гласът му да е погълнат от статичния шум.
И после нещо друго.
Някой друг.
Пръстите на Сиси застиват, реейки се над бутоните. Може би си е въобразила и…
— Помогни ми! — Гласът на Епап.