Работната лампа е първата от редица живачни лампи, строени по протежението на дълга маса. Не успява да види края на масата; простира се в далечина и изчезва. Тръгва предпазливо покрай нея, като включва всяка лампа по път. Много от тях не проработват, вероятно крушките са изгорели от прекомерна употреба или, като се има предвид прахът, наслоил се върху всичко, заради липсата на употреба. Десет метра по-нататък вече е запалила достатъчно лампи, че да успее да различи трите стелажа от ковано желязо около себе си, всички претъпкани с книги.
В далечния край забелязва врата. Врата, която би могла да води единствено към стълбище. Изкачващо се до последния етаж. До Джийн и Епап. Озърта се, несигурна дали да продължи. На това място има нещо странно. Над главата си вижда метална табела, висяща от втория стелаж, която гласи:
АКАДЕМИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ДОГАДКИ
БЮРО ЗА СЪТВОРЯВАНЕ НА ИСТОРИЯТА НА ХЕПЪРИТЕ
Страхът я стиска в ледената си хватка. Пренебрегва го и се съсредоточава върху предстоящата задача — да достигне до вратата на противоположната стена. Но очите й не спират да се стрелкат към този надпис и после надолу към томовете книги и бележниците, струпани по масите, много от тях отворени. Лежали са недокосвани по местата си с години, а ако се съди по дебелия пласт прах, дори с десетилетия.
Насочва се към друга работна лампа. Почти в края на масата е. Лампата осветява груба скица на нещо. Поема към вратата…
Какво беше това?
Очите й се насочват обратно към рисунката. Всъщност представлява карта, но не наподобява нищо, което е виждала преди. Тази обхваща не само метрополиса или, дори като картата в дневника на Учения, прилежащите територии. Тази карта покрива цялата Земя. Планински вериги и долини, безкрайни пустини, редуващи се с гъсти гори. Карта, която дори илюстрира краищата на земята, скали, спускащи се към бездънни пропасти. Преди никога не е виждала теоретична карта от такова естество. Прегърбва се, за да погледне по-отблизо, но дъхът й вдига облаци прах. Той прониква в ноздрите й и тя киха шумно и невъздържано. Картата се помества и разкрива друга карта отдолу.
И още една, и още една, и още една. Всъщност картите са цял сноп. Използвайки различни картографски способи, те разкриват уникални, в някои случаи несъвместими, формирования на земната повърхност. Някои изобразяват големи земни масиви, заобиколени от дори по-обширни водни басейни. На други има стъпаловидни терени, всички отделени един от друг и носени от масивни пръстени колони. Картите изобилстват с имена на континенти и други места, за които никога преди не е чувала: Хинтотско море, планината Минсенто, равнината Дероза. Някои терени са разделени на сектори, пунктири маркират границите между нациите.
Сиси се намръщва и поглежда по-отблизо. Някои от тези сектори са означени — и също пресечени по диагонал — с думи, които явно са наименованието им: Севибо, Индия, Хеян, Малинорайз, Китай, Чунг Чау. Отправя поглед по дължината на масата към древните дневници и карти, към разпръснатите под лампите книги. Това е извор на информация, съдържащ тайни, стари колкото света. И внезапно я обзема натрапчивото желание да прочете всичко. Въпреки опасността изпитва потребност да чуе отговори на загадки, криещи се между тези страници, да види неподправената истина.
Но няма време. Неохотно продължава към вратата и… стъпва върху нещо. Под стъпалото й пропуква пластмаса. Навежда се погълната от любопитство. Чифт тъмни очила. Поднася ги под лампата, за да ги огледа по-внимателно.
Странно.
Моделът е нов, стилът дойде на мода само преди година. Така не на място в това древно средище на архаични карти и пожълтели листове хартия. Плъзва пръст по гладката пластмасова повърхност. Никакъв прах. Тези очила са били оставени тук относително скоро.
От кого?
Отива до бюрото, взема лампата и я движи бавно около себе си. Забелязва нещо: в близост до отсрещната стена е, лежи на пода на по-малко от пет метра разстояние. Тръгва в тази посока с лампата в ръка, докато кабелът не се опъва докрай. Вижда… Е, трудно е да се каже точно какво. Би могла да го забрави, инстинктите и я командват да се махне мигом. Но нещо я привлича настойчиво към намиращото се там.
Малък картонен кашон е, плесенясал и деформиран, капакът му е запратен на една страна. Доколкото й става ясно, кашонът е бил скътан в едно тясно пространство между два стелажа. Някой го е измъкнал със сила от там, обърнал го е наопаки и отвътре са се изсипали листове хартия. Онова, което мигом привлича вниманието й, е символът, отбелязан в ъгъла на намиращия се най-близо лист.