Тя поглежда навън към близките небостъргачи.
— Не говорим за хиляди или дори за стотици хиляди. А за милиони. Милиони, които се будят в същия този миг, Джийн, и са навсякъде около нас. Няма изход. Не от тази сграда, нито от метрополиса.
Усещам как кръвта се отцежда от лицето ми. Бях наясно, че сградите са пълни със здрачници. Но не с милиони.
— Тогава просто ме убий! — От устата ми полита слюнка и опръсква стъклото. — Убий ме собственоръчно, сложи край. — Измъквам пистолета от колана си. — Ще строша стъклото и ще те пусна навън. Става ли? Не е ли именно това причината, поради която ме извика тук? Ти първа да се докопаш до мен? Е, ето ме тук. Захващай се. — Вдигам пистолета и го насочвам към стъклената кабина.
— Не, Джийн, не! — извиква Ашли Джун. — Повиках те тук, за да сме заедно. — Очите й проблесват в мрака. — Вярно е, че се преобразих. Но някои неща у мен си останаха същите. — Прави пауза и после гласът й преминава в шепот. — Чувствата ми са съвсем непроменени. Продължавам да изпитвам същото към теб. Но е по-силно, по-чисто.
Сочи към масата зад мен.
— Инжектирай се. С онази спринцовка там. Пълна е с концентрирана слюнка, количеството е повече от двойно на онова, което ти е нужно. Използвай я и до минута всичко ще свърши. Цялото бягане. Непрестанното укриване. Вече няма да си жертва. Ще си като всички нас. И с лова най-накрая ще е свършено. А ние двамата ще можем да бъдем заедно.
Вдигам пистолета, докато не започва да сочи към върха на паник стаята. Всичко, което трябва да сторя, е да дръпна спусъка и стъклото, което ни дели, ще се пръсне.
— Не, Джийн!
Затварям очи.
— Ако всичко, което каза, е вярно, може би наистина се свърши. Ще те оставя ти да сложиш точката. Можеш да ме имаш.
— Джийн!
Прозвучава изстрел.
Но не от моя пистолет. Гърмът е заглушен и далечен. От няколко етажа под нас.
От пистолета на Сиси е.
Отдолу се донасят писъци. После звукът на нещо друго — крясъците на Сиси, изпълнени със страх и ярост.
И в следващия миг аз вече тичам, напълно игнорирайки молбите на Ашли Джун и блъскането на дланите й по стъклото.
44
Сиси
Асансьорът бипва. Вътре има здрачници. Осъзнава това с безспорна и смразяваща яснота. И в онази част от секундата, преди да се отвори вратата, Сиси обмисля възможностите си. Би могла да се скрие от погледите им зад някой от стелажите и после да им види сметката един по един. Може да се хвърли в ъгъла и да използва стените да привлече здрачниците към себе си и да ги унищожи, докато прииждат. Би могла да пробва да достигне до другата врата и да я затвори, преди да са се появили.
И после в рамките на следващата част от секундата разиграва в главата си неизбежния провал на всеки избран вариант, всички до един биха довели до смъртта й в обсег от пет до петнайсет секунди. Защото при положение, че здрачниците имат тъмнина, пространство и бройка, гибелта й представлява математическа неминуемост.
Така че избира единствената й останала възможност. Не задължително най-добрата. Всъщност лесно може да бъде определена като най-лошата. Но тя не разполага с време да я обмисли.
Затичва се право към асансьора и вади оръжието си.
Краката й порят въздуха, докато спринтира покрай редицата лампи.
И сега вратата вече започва да се отваря. През пролуката се процежда сумрачна светлина. Отворът не е по-широк от два сантиметра, но тя вече се цели. Произвежда изстрел. Насочва оръжието и стреля отново. Чува как срещуположната страна на кабината се натрошава, когато куршумът минава през нея. Късовете стъкло се сипят в атриума. Тя стреля отново. И пак тича, спринтира с всички сили.
Тримата здрачници се мъчат отчаяно да се промушат през все още отварящите се врати. Искат нея. Също така искат да се махнат от стъклената кабина — за тях тя е като фурна, изпълнена с пърлещите лъчи на залязващото слънце. От кожата им се извиват струйки дим.
Куршум уцелва единия от здрачниците в челото и главата му се отмята назад. Следващият пробива черна дупка в адамовата му ябълка. Здрачникът е запратен назад и се блъска в друг здрачник. Двамата падат от асансьора, катурнали се навън през празното пространство, останало на мястото на натрошената стена.
Сиси изпразва пистолета в последния останал здрачник, но заради паниката не успява да се прицели. Един куршум се забива в контролния панел встрани от асансьора и вратите му замръзваш полуотворени. Но пролуката е достатъчно голяма, че последният здрачник да изскочи навън, виещ от болка и със здраво стиснати очи. Подхлъзва се, претъркулва се, изгубва се в сумрака във вътрешността на етажа, щура се покрай стените в издирване на сенки, на тъмнина.