Выбрать главу

Така че се налага да изчезна. Преди да бъде направена каквато и да било връзка, преди да ме хванат. Просто трябва да се изпаря. Бързо и незабавно. Дори не успях да уведомя за случилото се Основоположниците в двореца.

Убива ме мисълта, че те изоставям. И още повече, че изоставям Сиси. Очевидно без дори да се сбогувам. По същия начин, по който се наложи да напусна Джийн — внезапно и без обяснения. Не минава и ден, без да си пожелавам нещата да бяха различни. Бих предпочел да умра, отколкото да го нараня отново.

И така. Просто трябва да… изчезна.

Но планирането на Лова се движи добре. Нагласената лотария, лодката, уреждането Джийн да бъде настанен в библиотеката, слънчевите лъчи, сочещи към картата — всичко е подготвено. И макар да ми се иска да съм до тях, когато стартира Ловът, твърде рисковано е да остана. Ще се върна в Мисията и ще чакам пристигането им. Ще очаквам повторното ни събиране, за което мечтая вече от цяло десетилетие. Ще представя на старейшините там нашия план Ориджин (стига да им се доверя — само дано не се наложи да е на Кругман, който е поел управлението сега. Помниш ли го този мръсник?)

За да минава времето, докато съм горе в планината ще продължа да работя върху оръжието със зелената течност. След толкова много години, мисля, че почти съм готов с него. И ще се захвана да превеждам тези древни документи, които открих на петдесет и деветия етаж. Струва ми се, съдържат важна информация, макар и да не съм сигурен точно каква. Така че, дръж се. Ще се върна за теб. Нямам представа кога, но всичко с времето си. Няма да те забравя, приятелю. Ще дойда за теб. Имай кураж. Изгори тази бележка, както, сигурен съм, си направил с всички други.

Ашли Джун препречете това писмо отново и отново. Дори в най-тежкото си състояние пак не можеше да спре да чете и да премисля написаното. Дори след като треската й се усили и тялото й беше обляно в тежка пот, пак четеше. Едно конкретно изречение изпъкна особено много. Бих предпочел да умра, отколкото да го нараня отново. Тези думи се запечатаха в съзнанието й. Бих предпочел да умра, отколкото да го нараня отново. Бих предпочел да умра, отколкото да го нараня отново.

Но когато преобразяването я сграбчи в жестоките си лапи, които усукваха тялото и в агонизиращи спазми и пристъпи, съзнанието й се вкопчи в друга фраза. Горе в планината… Горе в планината… Горе в планината.

Ето къде щеше да е Джийн.

На другата вечер, след като преобразяването завърши окончателно, Ашли Джун изскочи от килията. Озъби се на намиращите се около нея и ги избута от пътя, благодарение на впечатляващата си новооткрита сила. Те я душеха и не можеха да разберат. Къде беше отишла миризмата на хепър? Когато осъзнаха, че тя е същата като тях и просто им е спретнала жестока шега, всички се напъхаха в килията.

Унищожиха всичко там долу в копнежа си да вкусят хепър. Нищо не оцеля. Всичко беше облизано и съдрано на миниатюрни парченца. Дори бележките бяха накъсани. Всички, с изключение на една — писмото, което тя беше сгънала и пъхнала в задния си джоб. Но установи, че не се налага да поглежда в писмото, за да си припомни единствените думи, които имаха значение.

Горе в планината.

53

Нещо се случва. Вътре в двореца. Долавяме го километри, преди да сме достигнали гигантската сграда с формата на диск. Вятърът, преди наситен с аромат на хепъри, изведнъж губи острата си миризма. Остава съвсем лек намек. Двамата със Сиси спираме. С касапницата на хепъри е приключено. Всички хепъри са били разкъсани, плътта им е изядена, а кръвта изпита.

Сиси клати глава и около нея се разлюляват дълги струи слюнка. Изглежда изпаднала във вътрешно противоречие. Без тежкото влияние на миризмата на хепъри, която да ангажира сетивата й, стари приоритети отново са излезли на дневен ред. Мисли за Дейвид. Планира обръщане на преобразяването. В главата й са оръжията, заредени с Ориджин.

Аз също мисля за Дейвид. Но не задължително по същия начин, по който го прави Сиси.

Грохотът от милионите, приближаващи зад гърба ни, се усилва. Все повече са и все по-близо. Със Сиси поемаме отново напред. На около километър и половина от крепостната стена зърваме движение по вала. Хора, малки като точки, се надпреварват един друг. Дочуваме възбудените им гласове, хаотични и тържествуващи.