Сиси пристъпва към Ашли Джун.
— Дай ми арбалета.
Но Ашли Джун клати глава и вдига оръжието.
— Всички разпаднали се части се събират в едно. Всичко се възстановява. Всичко ще бъде идеално. Има да бъде свършено само едно последно нещо. — Температурата в помещението внезапно се понижава.
Все още насочила оръжието към Сиси, Ашли Джун полага приклада на рамото си.
Сиси прикляка с устни, отдръпнати назад, и оголени зъби.
Ашли Джун просъсква, а пръстът й обгръща все по-плътно спусъка.
Сиси отскача към Ашли Джун. Вече скъсила разстоянието наполовина, се хвърля отгоре й, наострила зъби и нокти.
Ашли Джун дърпа спусъка. Звукът, който се чува, не е по-силен от опъването и отпускането на ластик и аз решавам, че оръжието е засякло.
Още във въздуха Сиси се извърта странично и пада на земята с разперени ръце и крака. Изправя се и примигва бързо. От основата на шията й стърчи стреличка, точно между ключиците. Измъква я и я хвърля към стената.
— Нищо не се случва — отбелязва и чеше китката си. — Не подейства. Ти… — И в този момент се строполява на пода. Превръща се в трепереща купчина плът.
Тръгвам към Сиси.
— Недей — казва ми Ашли Джун. Вдига арбалета и стреля още веднъж, като този път улучва Сиси в бедрото.
— Какво правиш? — питам на висок глас.
— Давам й онова, което иска. Желаеше отново да стане хепър, нали така? Само й помагам.
След инжектираните две дози Ориджин Сиси бързо се възстановява от преобразяването. Отмята глава назад. Дланите й заблъскват по земята рязко и отсечено. От устата й се откъсва измъчен стон.
— Защо правиш това? — крещя.
Ашли Джун се обръща към мен. В очите й се чете смазваща нежност.
— Защото съм наясно с всичко. С цялата истина. И нещата не са такива, каквито си мислиш ти. Изобщо не са такива.
— За какво говориш?
— Понякога истината не ти дава свобода. Преследва те и ти се ще никога да не си я научавал.
От Сиси се откъсва ужасяващ вик. Превива силно гръб, а тялото й се напряга. Тръгвам към нея. И тогава го надушвам. Повей на нещо неописуемо прекрасно. Ароматът на хепър, насища се и се изостря с всяка секунда.
— Шиси! — произнасям, а усещането за името върху езика ми е странно и излиза навън, обляно в слюнка. Обръщам се към Ашли Джун. — Процесът на преобразяване се връща назад. — Челюстта ми започва да вибрира неконтролируемо.
От порите на Сиси струи мирис на хепър, неустоима кадифена съблазън. Стене от болка, но единственото, за което мога да мисля аз, е кръвта, течаща във вените й така близо до мен.
Боря се с импулсите си. Отдръпвам се с две стъпки от нея, всеки сантиметър отдалечаване е болезнена борба с жаждата ми. Да я оближа, да я вкуся.
Да ям и да пия.
Блъскам с ръка в прозореца. Той се пропуква, първо се появява само една чертичка, а после, докато продължавам да блъскам прераства в цяла паяжина.
— Не се опълчвай срещу естественото си желание — заговаря Ашли Джун. — Ще разбереш по-късно, когато ти обясня. Но тя трябва да умре. — Вдига арбалета към Сиси, готова да изстреля последната стрела.
— Спри! — крещя. Сега вече мирисът е толкова по-богат и прекрасен. Забивам ноктите на краката си в мраморния под в усилие да се задържа на място.
— По-добре е тя да умре — настоява Ашли Джун. — По-добре за нас. За всички. Ще дойде момент, когато ще разбереш — обещава и отмята брадичка по посока на Сиси. — За теб ще са първите хапки, мили мой. — Накланя глава и вие с наслада. И към воя й се присъединява друг, звучащ в пълна хармония с нейния, отнема ми секунда да осъзная, че се носи от собствената ми уста. Ашли Джун потрепва; аз потрепвам.
Хепър. Точно пред нас. Девствена жена хепър, така вкусна и неустоима.
— Не се бори срещу това — промълвява Ашли Джун. — Не се мъчи да устоиш.
Червеният ми и месест език се изстрелва навън. Почти съм способен да вкуся аромата във въздуха, толкова е наситен и магнетичен. Плътта на хепъра тръпне подканващо и вече се каня да скоча отгоре й, върху тази мека и прекрасна плът, върху лавата от кръв, която ще ми принадлежи, ако само пробода кожата леко с удължените си зъби. Желанието е тъй чисто и завладяващо, че самото отдаване на него ще е удоволствие само по себе си.