— Обвинението, което ви е предявено, е много сериозно, мистър Риардън, и делото ще бъде доста трудно. Освен ако убедително и недвусмислено докажете, че не сте извършили престъплението. В противен случай страхувам се, че ще бъдете осъден.
Тъкмо щях да отговоря, когато той вдигна ръка:
— Но за това ще говорим после. Сега ми кажете дали имате някакви пари.
— Всичко на всичко сто и петдесет лири. Но още не съм платил сметката в хотела — отведоха ме твърде бързо. Не изгарям от желание към обвинението ми да бъде лепнат и фактът, че не съм платил хотелската си сметка. Така че всичко, което имам, е около сто лири.
Маскъл кимна:
— Както може би знаете, за моето участие в този случай вече е платено, но не съм аз този, който ще ви защитава в съда. Това е работа на защитника и ще излезе доста скъпичко, особено като се има предвид сложността на случая. Трябва да ви кажа, че със сто лири доникъде няма да стигнете.
Вдигнах рамене и казах:
— Съжалявам, но това е всичко, което имам. — Това не беше съвсем вярно, но ми беше ясно, че и най-добрият адвокат в бранша не може да ме отърве, така че какъв смисъл имаше да си хвърлям парите на вятъра.
— Разбирам. В такъв случай съдът ще ви назначи служебен адвокат — това е обичайната практика. Лошото е, че не вие сте този, който ще го избере. Но тъй като имам малко влияние в тези среди, ще видя дали мога да задействам някои връзки, за да се сдобиете с подходящ човек за случая.
Той извади една папка от куфарчето си и я отвори.
— Искам да ми кажете какво точно се случи онази сутрин. — Той замълча. — Знам, че не сте закусвали в хотела.
— Не спах добре през нощта — казах, — затова станах рано с намерението да се разходя.
— И къде отидохте, мистър Риардън?
Трябваше бързо да измисля нещо.
— Отидох в Хайд Парк и се разхождах чак до «Раунд Понд». Има една известна сграда там — Кенсингтън Палас, но беше затворена, тъй като още беше рано.
— Трудно ми е да си представя, че могат да се срещнат много хора в Кенсингтън и Хайд Парк толкова рано. Говорихте ли с някого? Попитахте ли някого кога отварят например?
— Нямаше никой наоколо.
— Добре, какво направихте след това?
— Върнах се през парка до «Хайд Парк Корнър» и до «Грийн Парк». След това минах по «Бонд стрийт» и «Оксфорд стрийт». Беше ми интересно да разглеждам витрините, разбирате ли?
— И по кое време е било това?
— О, не знам. Да кажем, към девет и петнадесет. Вижте, вървях много бавно, просто се разхождах. Разгледах едно място, което се наричаше «Бърлингтън Аркейд», след това се спуснах по «Бонд стрийт», като зяпах витрините, както вече ви казах. Страхотни са наистина, тези в Южна Африка ряпа да ядат.
— И въобще не говорихте с никого?
— Ако знаех, че ще имам нужда от алиби, сигурно щях да намеря с кого да поприказвам — казах язвително.
— Даа, значи се озовахте на «Оксфорд стрийт». Какво направихте след това? — попита Маскъл.
— Не бях закусил, затова, когато усетих глад, влязох в една кръчма и си взех сандвич и бира. Говорих с бармана — беше ирландец. Трябва да си спомня.
— И по кое време беше това?
— Трябва да е било след десет часа, защото кръчмата беше отворена. Да кажем, било е десет и половина.
— Алибито ви не съвпада с часа на престъплението. — Той погледна за справка един лист от папката. — Трябва да ви кажа, че версията на полицията съществено се различава от вашата. А те имат доста доказателства, които могат да изтъкнат. — Той ме погледна в очите. — Трябва ли да ви посочвам опасностите, които крие рискът да лъжете адвоката си?
— Не лъжа — отвърнах възмутено.
Той заговори смело:
— Мистър Риардън, позволете да ви уведомя, че се намирате в голяма опасност. Доколкото можах да разбера, искате да заявите в съда, че сте невинен. Но трябва да ви предупредя, че поради съществуващите доказателства е много вероятно да загубите делото. Отношението на обществеността към престъпленията, в които има насилие, става все по-отрицателно и резултатът е, че съдът налага все по-тежки присъди на провинилите се.
Той замълча, за да събере мислите си, и продължи с равномерен глас:
— Не е по силите ми да знам предварително изхода на делото, но държа да ви кажа следното: ако диамантите се намерят, а вие се признаете за виновен, съдът ще е по-склонен да смекчи наказанието ви и по мое мнение присъдата ви няма да е повече от пет години и не по-малко от три. А при награда за добро държание може да се намали до две. От друга страна, ако диамантите не се намерят, а вие сте заявили, че сте невинен, тогава присъдата ви ще бъде много тежка. Казвам това, разбира се, като допускам, че е възможно, имайки предвид доказателствата. Ако трябва да го кажа на жаргон, то негова светлост, без много-много да му мисли, ще ви хвърли зад решетките. Ще ви заключи и без всякакви угризения ще изхвърли ключа. Съмнявам се, че ще се отървете с по-малко от четиринадесет години, и мога да ви уверя, че имам доста солиден опит в правенето на верни прогнози и не говоря на вятъра.