Той прочисти гърлото си.
— Е, какво ще кажете след всичко това, мистър Риардън? Какво ще правим сега?
— Единствените диаманти, които съм виждал тая сутрин, бяха по витрините на «Бонд стрийт» — казах отчетливо.
Той дълго ме гледа, без да продума, след което поклати глава.
— Много добре — каза той тихо, — ще трябва да поработя по случая, но не ви обещавам, че ще успеем. Длъжен съм да ви предупредя, че полицията има такива доказателства, които много ще затруднят адвоката на защитата.
— Аз съм невинен — продължавах да твърдя упорито.
Той не каза нищо повече. Само събра книжата си и напусна стаята, без да се обърне назад.
II
И така, седях на подсъдимата скамейка в Централния наказателен съд — «Стария Бейли». Обстановката беше много тържествена, което бе подсилено от пищните одежди и перуки, от официалностите и вежливите обръщения. А аз сякаш бях изникнал от недрата на земята, стърчах на подсъдимата скамейка като някой крал демон от пантомимен фарс и бях център на вниманието. Разбира се, най-големият ми съперник в това отношение беше съдията. Но когато човек седне на «пейката», сякаш получава негласно разрешение да играе ролята на шут и нищо не му доставя по-голямо удоволствие от това да вижда как публиката се залива от смях на неговите остроумия. Трудно ми е да си представя по-забавно нещо от съда. Наистина би било доста неприветливо място без тези майтапи, които оживяват обстановката. А и главният комик не страда от предразсъдъци и насочва сочните си забележки както към обвинителите, така и към защитата. Признавам, че много се забавлявах и се смях не по-малко от другите.
Маскъл, разбира се, беше там, но изпълняваше по-второстепенна роля. Адвокатът по защитата беше един мъж на име Ролинс. Точно преди да започне делото, Маскъл се беше опитал да ме накара да променя решението относно моята невинност. Той каза:
— Мистър Риардън, искам още веднъж да премислите последствията от загубването на делото. Не само че ще получите дълга присъда, но ще има и някои други последици. Затворниците с дълги присъди се слагат в категория «крайно опасни», особено онези, които са осъдени за парични кражби. А ако въпросните диаманти на стойност сто седемдесет и три хиляди лири не се намерят, вие несъмнено ще бъдете причислен към тази категория, което не е за препоръчване, тъй като към този тип затворници се държат по-различно, отколкото с другите. Което, доколкото знам, е твърде неприятно. Бих помислил за това, ако бях на ваше място.
Нямаше какво толкова да обмислям, защото не таях никаква надежда проклетите диаманти да се намерят, а това беше основният проблем. Дори да бъда признат за невинен, щях да получа тежка присъда поради тази причина. Единственото, което можех да направя, беше да давам вид, че не ми пука, и ако успея, да извлека възможно най-доброто от цялата ситуация. Порази ме откритието, че Макинтош е страшно умен и че мисис Смит може би е дори по-умна от него. Казах на Маскъл:
— Съжалявам, мистър Маскъл, аз съм невинен.
Той изглеждаше много озадачен. Не вярваше ни дума от това, което казвах, и не можеше да проумее защо постъпвах така. Изведнъж на лицето му се появи мрачна усмивка.
— Надявам се, не мислите, че пропиляването на толкова години от живота ви си струва парите. За толкова дълго време в затвора могат да настъпят твърде неприятни промени в характера и психическото състояние на човека.
Усмихнах му се.
— Струва ми се, казахте, че няма предварително да предсказвате края на делото.
— Мисля, че вие сте един глупав младеж — каза той. — Но ви пожелавам всичко най-хубаво във вашето нерадостно бъдеще.
Процесът вървеше трудно. Първи представиха своите материали по делото съдебните заседатели, след което започна главното действие. Адвокатът на обвинението нанесе първия удар. Той беше висок, слаб мъж с лице, подобно на острието на томахавка, и наистина се вживяваше в ролята си. Започна с кратко встъпление, след което засипа залата с доказателства срещу мен. Моят адвокат Ролинс наблюдаваше сцената с отегчено изражение. Бях го виждал само два пъти, и в двата случая се държа много високомерно. Беше му ясно, че няма да спечеля делото.