Доказателствата на обвинението бяха наистина много силни и започнах да разбирам защо техният адвокат беше толкова доволен въпреки израза на безнадеждност по лицето му. Експерти представиха снимки и скици на престъплението, което беше главното оръдие в ръцете на обвинението, и така започна натискът върху защитата.
Там беше и онази душичка, която ме «разпозна» в полицията.
— Видях го да удря пощальона — потвърди тя, а от очите й струеше блясъкът на невинността и честността. — Стоях в коридора, когато видях как обвиняемият удари пощальона, грабна жълтата кутия и го завлече в офиса. След което избяга по стълбите.
Съдията по обвинението й предложи план на втория етаж.
— Вие къде бяхте застанали?
Тя посочи едно място и отправи поглед към мен — невинна като девица. Сладката стара дама лъжеше като дърта циганка и много добре осъзнаваше, че знам това. Не можеше да е стояла в коридора, защото бях проучил мястото, а и самите подробности бяха неверни. Но не можех да направя нищо.
Поредната звезда, която трябваше да дава показания, беше някакъв тип от «Фортнъм и Мейсън», който заяви, че бил изпратил кошница с продукти в определен хотел. Поръчката била направена от мистър Риардън. Когато бе запитан от моя адвокат, той отговори, че не бил сигурен дали човекът, направил заявката, е обвиняемият.
Служител на хотела заяви, че обвиняемият бил отседнал в този хотел и че наистина една кошница била донесена за мистър Риардън. Като го попитаха какво е станало с кошницата, той отговори, че не знаел, но по всяка вероятност обвиняемият я бил прибрал. Зададоха му няколко допълнителни въпроса заради последното му изявление и част от отговора му не беше зачетен.
Един детектив донесе някаква кошница в съда и заяви, че била намерена в офиса на «Кидикар Тойс Лимитид». Установили, че е купена от «Фортнъм». Друг полицейски служител каза, че по цялата кошница можели да се открият отпечатъците от пръстите на обвиняемия, както и по някои други останали предмети в стаята, като електрически чайник, кана за кафе и няколко съдове и прибори на масата.
Съдебните заседатели съобщиха заключенията си.
След това говори полицейският свидетел, който каза, че се бил заинтересувал от произхода на «Кидикар Тойс Лимитид». Наистина, такава компания е съществувала, но само фиктивно. Много трудно било да се проследи произходът й и чия собственост била, но най-накрая разкрил всичко с отзивчивата помощ на южноафриканската полиция. Оказало се, че собственик е мистър Джоузеф Алойсиъс Риардън, който в момента се намира на подсъдимата скамейка. Този факт щял да го отведе по-далеч, отколкото бил очаквал.
Съдебните заседатели отново съобщиха заключенията си.
Пощальонът беше честен, когато даде показания. Каза, че го ударили и дошъл в съзнание в офиса на «Кидикар». В неговото изказване нямаше нищо, което да противоречи на показанията на скъпата мамичка Хабърд. Третият свидетел-очевидец беше момчето, което работеше в «Бетси-Лу». Каза, че ме видял да заключвам вратата и да бягам надолу по стълбите. Спомням си много смътно, че имаше някой зад мене тогава. Но не бях тичал по стълбите — това беше дело на въображението му.
Брънскил беше звездата в съда.
— След като получихме информацията, сержант-детектив Джървис и аз отидохме да посетим обвиняемия в хотела му. Отговорите му на моите въпроси бяха такива, че го арестувах като заподозрян в извършване на престъплението. Впоследствие успях да взема отпечатъци от пръстите му, които напълно съвпадаха с тези от офиса на «Кидикар». Проведохме разпити, които доведоха до разпознаването на обвиняемия от трима свидетели. По-задълбочени разследвания доведоха до разкриването на онези факти, касаещи кошницата за пикник и правото на собственост на «Кидикар Тойс Лимитид», които бяха вече представени в съда.
Той седна, като се усмихваше, а Ролинс скочи на крака, за да зададе въпросите си.
Ролинс:
— Казвате, че сте получили някаква информация, инспекторе. Как стана това?
Брънскил (с колебание):
— Длъжен ли съм да отговоря на този въпрос, милорд? Да се разкриват източниците за получаване на информация може да се окаже пагубно за…
Ролинс (бързо):
— Отнася се за предумисъл на неизвестен човек или хора, който може да повлияе отрицателно на изхода на делото за обвиняемия, милорд.
Съдията (с чърчиловски нотки в гласа):
— Мистър Ролинс, не виждам какъв по-неприятен обрат може да вземе делото за вас. Но въпреки това съм склонен да позволя отговора на този въпрос. И аз, както и всички останали, съм любопитен да чуя. Отговорете на въпроса, инспекторе.