Познавах Шървин. Трябваше да бъде освободен скоро. Казах бързо:
— Почакайте, има ли нещо друго?
— Мисля, че не — измърмори човекът и бързо се отдалечи.
Както обикновено, и тази вечер отворих учебниците и започнах да уча. Бях проявил упорство и постоянство в руския и със задоволство установих, че бях много добър, а и произношението ми се беше оправило, откакто дойде Слейд, въпреки че на изпита това няма значение. Почетох около половин час, извадих чека измежду страниците на единия учебник и го изгладих.
Не беше много отдавна, когато за последен път видях такъв чек и почти надуших миризмата на йоханесбургските банки. Сумата беше попълнена — десет хиляди ранда — и си помислих, че приятелчетата се бяха престарали, тъй като курсът на лирата спрямо ранда беше спаднал и чекът беше за пет хиляди шестстотин и петдесет лири. Мястото за подписа на предявителя на чека беше празно — не можех да бъда сигурен в това, а когато откриех истината, щеше да бъде много късно да направя каквото и да е.
Написах датата и се подписах, но не с истинското си име, след което сложих чека между страниците на руската граматика. Зачудих се дали постъпвах умно, или бях най-големият глупак на света. Някой можеше да ме пързаля — дори и Джони Суифт. Ако беше така, щях да съм вътре с пет бона, и то за нищо. Но все пак разчитах на алчността. Ако се разбереше, че там, откъдето идват парите, има доста повече, щяха да се върнат за още, но този път плащането щеше да стане, след като видех резултатите.
На следващата сутрин предадох чека на Шървин и той го пое с дланта си така умело, че бях сигурен за безопасното му изнасяне извън затвора. Шървин беше много добър на карти и никой в зала «С» не се осмеляваше да играе нап [3] с него. Той можеше да накара картите да проговорят и скриването на един нищо и никакъв чек за него беше играчка.
И така, аз зачаках, като се чудех какви ли разходи можеха да направят, за да покрият пет хиляди лири.
Седмиците се нижеха, но нищо не се случваше. Бях изчислил, че времето, необходимо за осребряването на чека, беше малко повече от седмица. А ето, че изминаха пет дълги седмици, без да получа съобщение, и започнах да се изнервям.
Тогава изневиделица дойде предупреждение. Случи се по време на почивката. Смийтън беше дошъл при мен и ме порицаваше за някакво дребно нарушение. Вече не чистех толкова старателно, колкото преди, което беше знак за нещо нередно. Появи се и Косгроув с дъска за шах. Изчака, докато Смийтън свърши, и каза:
— Горе главата, Риардън, какво ще кажеш за една игра?
Познавах Косгроув — той стоеше зад някаква афера за контрабанда на спиртни напитки и цигари и някой го беше изпортил. Спипали го и му лепнали десет годинки. Сега излежаваше шестата и с малко късмет щяха да го пуснат след две. Той беше шампионът по шах в зала «С», много умен и проницателен човек.
Отвърнах разсеяно:
— Не днес, Кози.
Той хвърли поглед към Смийтън, който стоеше на две крачки.
— Не искаш ли да се опиташ да спечелиш първото място?
— Да спечеля първото място ли? — казах аз остро.
— Да, на големия турнир. Мисля, че мога да те науча на някои ценни трикове, ако играеш с мене.
Намерихме си маса в другия край на залата далече от Смийтън. След като подредихме пионките си, аз попитах:
— Е, какво има, Кози?
Той премести една фигурка и каза:
— Аз съм свръзката. Ще говориш само с мен и с никой друг. Ясно ли е?
Кимнах отсечено и той продължи:
— Да започнем с парите.
— Можем и да спрем. Този въпрос поне засега е изчерпан. Дадох вече пет хиляди на вашите хора и искам да видя резултата.
— Сега ме виждаш, нали? — Той се огледа. — Играй. Ти си първи.
Аз започнах, като играх на Д–4, и той се усмихна:
— Ти си предпазлив човек, Риардън, началото ти беше доста плахо.
— Престанах да се правя на тарикат, Кози. Кажи каквото имаш.
— Не те обвинявам за това, че си предпазлив. Всичко, което искам да ти кажа, е, че ще ти струва дяволски повече.
— Не и преди да изляза оттук. Не съм чак такъв глупак.
— Не те обвинявам. Наистина е като скок в неизвестното. Но или ще се разберем за парите, или сделката пропада. И двете страни трябва да знаят задълженията си.
— Добре, колко искате?
Той премести царя.
— Това, което вземаме ние, е нещо като данък върху откраднатото. Ти си направил удар за сто и седемдесет хиляди. Ние искаме половината.
— Не се прави на наивен. В тази сметка има много грешки и ти знаеш, че е така.
— Какви например?