Наблюдавах Косгроув отстрани — без той да забележи. Следях с кого говори и кои са приятелите му. Не забелязах нищо особено, държеше се спокойно както обикновено и нямаше никакви промени в поведението му. Но тъй като преди това не му бях обръщал специално внимание, сега ми беше трудно да определя.
Няколко седмици след това се приближих до него през почивката и го попитах:
— Какво ще кажеш за един шах, Кози?
Той ме погледна безизразно.
— Стой настрана от мен, тъпо копеле. Не искам да се забърквам с теб.
— Но ти вече си забъркан — изсвистях аз. — Смийтън ме питаше дали ще участвам в турнира по шах, а също така дали съм се отказал от уроците по руски.
Косгроув премигна.
— Окей, айде да мръднем оттук.
Седнахме на една от масите за шах.
— Има ли някакви новини?
— Ако има, ще ти кажа. — Кози беше в лошо настроение.
— Виж какво, Кози, притеснен съм. Чух, че специалният затвор е готов — този на Уайт. Страх ме е да не ме преместят, а това може да стане всеки момент.
Той се огледа и каза:
— Тези неща не стават бързо — всичко е много сложно. За какво, мислиш, плати пет бона? Просто за да прескочиш една стена ли? Всеки детайл от плана трябва да се изработи много внимателно — той премести една фигура. — Не знам много подробности, но съм чувал, че всеки път било различно. Тези неща не се правят по образец, трябва да го знаеш, Риардън.
Изгледах го втренчено.
— Усещам, че ме следят и ми правят проверки.
Той ми хвърли студен поглед.
— Ти какво си мислиш. Те да не са балами. Трябва да са сигурни в тебе. Досието ти е много интересно. Не мога да разбера защо са те спипали последния път.
— На всеки може да се случи. Бях предаден, също като теб, Кози.
— Да, но аз знам кой го направи — отвърна той свирепо — и копелето ще съжалява до края на живота си, само да изляза веднъж оттук.
— По-добре си оправи сметките с него преди това — посъветвах го аз. — Докато си в затвора, никой няма да се усъмни в теб, а и е минало достатъчно време оттогава, за да се сетят за теб.
Той се усмихна със задоволство и каза:
— Идеята ти е интересна, Риардън.
— И какво те кара да мислиш, че не знам кой ме е издал? Проблемът е, че нямам контакти отвън, с които да организирам отмъщението.
— Аз мога да го уредя — предложи Кози.
— Няма нужда. Не след дълго сам ще мога да направя това, разбира се, ако си изпълните добре задачата. Значи те са ме проверили в Южна Африка, така ли? Надявам се, че са доволни.
— Позна. Имаш някои симпатични приятелчета там. — Смийтън мина покрай нас и Кози каза: — Не трябваше да играеш така — грешка е. — Той погледна нагоре към Смийтън. — Не е толкова добър, колкото си мислех, няма да успее на турнира.
Смийтън го изгледа презрително, без да помръдва и мускулче от лицето си.
IV
Кози беше прав — не направих нищо на турнира, но причината не беше в това, че играех лошо. Два дни по-късно той дойде при мен със съобщението, че всичко е уредено. Аз му казах:
— Вчера пак смениха килията ми.
— Няма значение. Ще те освободят през деня — от двора за тренировки. Точно в три в събота и го запомни добре.
Почувствах как коремът ми се сви.
— Как точно ще стане?
— Виждал ли си как слагат коледните светлини на «Реджънтс стрийт»? — Кози щракна раздразнено с пръсти. — Разбира се, че не си. Както и да е, става дума за онези камиони с дългите стълби с платформа на края, които се използват за повдигане на големи височини. С тях поставят светлините по улиците.
— Разбирам за какво говориш. Използват същите на летище «Ян Смаатс» в Йоханесбург за обслужване на големите самолети. Викат им «черешоберачки».
— Наистина ли? — попита той с интерес. — Ясно защо. Както и да е, едно такова нещо ще дойде тук — отвъд стената в събота. Ще ти покажа къде да застанеш и когато пристигне, скачаш бързо вътре. На платформата ще има човек, който ще ти помогне, и докато се усетиш, ще си отвън. Ще бъде много изящно бягство.
Той се обърна да огледа залата и продължи, като говореше бързо:
— В същото време в двора ще привлекат вниманието ти хиляди неща, но ти не трябва да им обръщаш внимание. Трябва да мислиш само за платформата.
— Окей — отвърнах аз.
— И още нещо — помолиха ме да ти предам, че ако не намериш двадесет хиляди, след като те измъкнат, тогава Господ да ти е на помощ, защото никой друг няма да може да те спаси. Няма да доживееш дори за да съжалиш. Знай, че не се шегувам. Специално ме помолиха да ти кажа в случай, че промениш решението си.