През деня все така чистех масите и миех пода, като се стараех да го правя възможно най-добре. Така беше дори и в събота сутринта. Не исках нещо необичайно в държанието ми да привлече вниманието на надзирателите. Но на обед нямах никакъв апетит и не хапнах почти нищо. А на своята маса Слейд старателно облизваше чинията си с парче хляб.
В два и половина бяхме изпратени както обикновено в двора за спортни занимания. Някои от момчетата ритаха топка, но повечето просто се разхождаха надолу-нагоре и се наслаждаваха на слънцето, небето и въздуха.
Приближих се до Косгроув и започнахме да се движим из двора. Той каза:
— Ще ти кажа къде точно ще дойде камионът — ще минем оттам. След това ще те заведа до мястото, където трябва да чакаш. Ще стоиш там и с едното око ще ме наблюдаваш, а с другото ще гледаш стената, но не така, сякаш очакваш нещо да се случи.
— Не съм толкова глупав.
Той изсумтя:
— Може и така да е. Ето, приближаваме мястото. Виждаш ли тебеширения знак?
— Да — отвърнах аз и за малко да се изсмея. На стената имаше грубо надраскан мъжки полов член, каквито обикновено могат да се видят в обществените тоалетни.
Но Кози не се смееше.
— Ето тук ще дойде камионът. А сега да продължим по-нататък.
Продължихме да вървим и след малко и двамата се обърнахме едновременно, като учители, които следят за реда в училищен двор.
— Ще трябва да скочиш, за да се хванеш. На платформата ще има човек, който ще ти помогне.
— Да скоча? Ами Слейд?
— Първо ще го повдигнеш, от платформата ще висят въжета. Веднъж да се хване за тях и всичко е наред. Той има силни ръце.
Видях как Слейд гледа топката с явен интерес и казах:
— Той ще остави патериците, нали?
— Това е ясно — отвърна Косгроув нетърпеливо. Ние се върнахме до отсрещната стена. Там стоеше Слейд, облегнат близо до тебеширения знак, и не трябваше да направи повече от две крачки, когато започнеше акцията.
— А сега стой тук и чакай. — Той погледна нещо в ръката си и видях, че беше малък дамски часовник. — Остават около двадесет минути.
Той прибра часовника.
— Откъде го взе?
— Няма значение — отвърна той с кисела физиономия, — след двадесет минути вече няма да го има. Когато офейкате, надзирателите ще побеснеят и ще обърнат всичко с краката нагоре, но така или иначе няма да открият никакъв часовник.
Облегнах се на стената и погледнах знака отсреща. Зад стените на затвора се чуваше автомобилното движение, но не твърде силно, защото беше събота следобед.
— След малко те оставям и чуй добре какво ще направиш. В три без две в онзи ъгъл ще стане сбиване — ще бъде голяма дандания. В момента, в който чуеш нещо, тръгни, но бавно, запомни това. Ще вървиш към отсрещната стена със знака и, за бога, недей да тичаш. Слейд ще те види, че идваш, и ще се приготви.
— Можех и сам да говоря с него.
— Твърде опасно е. А засега не трябва да се изненадваш и да обръщаш внимание на това, което става наоколо независимо какво е то. Трябва да се съсредоточиш върху задачата си и да стигнеш до стената със знака. Като се добереш, платформата ще е вече там. Повдигаш Слейд на раменете си, след което самият ти скачаш. Няма да е толкова трудно.
— Всичко ще бъде наред, Кози.
— Окей, успех, Риардън! — Той изкриви устните си в нещо като усмивка. — Обстоятелствата са такива, че няма да си стиснем ръцете. А сега тръгвам. Докато стане време, ще говоря с Пади Колхун. — Той извади часовника. — Остават точно петнадесет минути.
— Почакай малко. Ами телевизионните камери около затвора?
— За всичко е помислено — обясни той търпеливо. — Довиждане, Риардън.
Той тръгна да прекосява двора, а аз останах облегнат на стената. Ръцете ми се потяха, устата ми пресъхна, като погледнах бодливата тел над стените на затвора. Господ да ми е на помощ, ако се наденех на това. Избърсах дланите си в панталона и се отпуснах на петите си.
Слейд стоеше на отсрещната стена до тебеширения знак и също беше сам. Явно всички бяха предупредени да не се доближават до нас. Сигурно не знаеха защо, но се бяха подчинили, особено ако са били предупредени от по-яките момчета. Злополуки можеха да се организират и в затвора — не беше трудно да си счупиш ръката или дори нещо по-лошо.
Косгроув говореше с Пади и явно си прекарваха много весело. Надявах се, че не се смеят на мен. Бях взел цялата история за чиста монета, но ако този Кози се опитваше да ме преметне и си правеше лоша шега, кълна се, щях да го убия. Затворът щеше да е малък за нас. Но когато погледнах към Слейд, нещо ми подсказа, че всичко беше истина. Имаше четирима надзиратели в двора, които се разхождаха напред-назад с безизразни физиономии. Знаех, че други двама гледат от наблюдателниците отгоре. Оттам те можеха идеално да видят какво става на улицата. Господи, те сто процента щяха да вдигнат тревога, когато видят камиона с високата платформа да спира до стената. Не са чак толкова тъпи да не загреят какво става.