Минутите течаха. Започнах да губя представа за времето. Петнадесет минути ли бяха минали или само пет? Отново почувствах, че ръцете ми се изпотиха, и ги изтрих. Ако щях да се катеря по въжетата, трябваше да бъдат сухи.
Отново погледнах към Косгроув, който беше наклонил главата си към Пади и го слушаше. Видях как хвърли кос поглед към мен, преди да избухне в смях, и как удари Пади по гърба.
Не го видях да ми дава знак, но изведнъж от другия край на двора се вдигна врява, което значеше, че това ще да е бил сигналът. Отлепих се от стената и като хипнотизиран от белия знак на стената тръгнах бавно натам. Слейд се оттласна от стената и пристъпи напред, накуцвайки, като още държеше патериците.
Всички наоколо се бяха насочили към мястото на случката и шумът беше станал невъобразим. Някои дори бягаха в тази посока, надзирателите също се приближаваха. Погледнах надясно и видях Хъдзън, старшия, който като че ли изникна от земята. Той не тичаше, но вървеше доста бързо точно срещу мен. Но тогава се случи нещо поразително. Чу се рязко изгърмяване, нещо като лека експлозия и дворът се изпълни с гъст, бял дим. Продължих да вървя, но Хъдзън се обърна и ме изгледа. Чуха се още експлозии и димът се сгъсти. Този, който действаше зад стената, беше много щедър на бомбички.
Хъдзън вече стоеше зад мен и чух неистовия му вик:
— Бягство! Бягство! Задействайте алармата!
Той наду свирката си като обезумял, но аз продължих да вървя към Слейд. Чертите на лицето му бяха изопнати от напрежението и когато се доближих, той тревожно изрече:
— Къде, по дяволите, са тези проклети въжета?
Погледнах нагоре и ги видях да се спускат през валмата дим, прилични на главата и врата на праисторическо чудовище с лигави бурени между челюстите. Когато се спуснаха надолу, видях, че бурените всъщност бяха четири снадени въжета, които бяха провесени на платформата, на която, о, господи, стоеше мъж, който говореше по някакъв радиотелефон. Аз се наведох.
— Хайде, Слейд, качвай се!
Той пусна патериците и аз го повдигнах. Той се вкопчи в едно от въжетата, което висеше по-наблизо. Не беше от най-леките и затова ми беше трудно да го задържа. Когато той започна да се набира по въжето, бях благодарен.
Мъжът на платформата ни гледаше отгоре и щом видя, че Слейд се изкачва, заговори в микрофона и платформата започна да се издига. Единственият проблем беше в това, че аз оставах долу. Направих скок, за който бяха необходими нечовешки усилия, и сграбчих долната част на въжето, по което се катереше Слейд. Той напредваше бързо, но краката му висяха отпуснати и върховете на обувките му докосваха челюстта ми. Почувствах, че ми прилошава, и за малко да изпусна въжето, но в последния момент се овладях и с всички сили се вкопчих в него.
В този миг някой сграбчи глезена ми и когато погледнах надолу, видях, че е Хъдзън, чието лице беше изкривено от усилията. Ръцете му бяха като железни клещи, затова го изритах с всичка сила в лицето със свободния крак — номер, който току-що бях научил от Слейд. Хъдзън ме пусна и се просна на земята, която изглеждаше да е доста далече. Продължих да се катеря. Чувствах, че костите ми пукат. Най-накрая успях да се хвана за ръба на платформата.
Слейд се беше проснал на металната повърхност, останал без дъх, а мъжът с радиотелефона се наведе и каза:
— Стойте тук. Всичко ще бъде наред. — И отново заговори в микрофона.
Погледнах надолу и видях бодливата тел да се отдалечава под нас, докато платформата ни пренасяше над стената. След това започнахме да слизаме надолу и мъжът нареди:
— Правете точно това, което ви казвам!
С клатушкане бяхме свалени долу на улицата. Един малък товарен камион спря до нас изневиделица. Човекът свали оградката на каросерията и с лекота скочи в задната част на камиона. Аз го последвах, като с облекчение пуснах въжето. Слейд беше зад мен и когато ме връхлетя, го изпсувах. Но в следващия момент, когато камионът потегли, той рязко залитна в обратна посока. Чу се свистене на гуми и завихме зад първия ъгъл.
Обърнах се назад и видях големия камион с «черешоберачката» тромаво да се отдалечава, като почти беше задръстил улицата. Няколко мъже изскочиха от кабината и побягнаха, но тогава ние завихме зад другия ъгъл и не видях нищо повече.