Обърнах се бавно и неволно изохках, тъй като ковачът в главата ми нанесе извънредно силен удар. След това отворих очи и се загледах безцелно в тавана. С усилие успях да се съсредоточа върху изящната форма на позлатения корниз, като внимавах да не движа твърде бързо очите, защото имаше опасност очните ми ябълки да изскочат.
— Чудна работа. Каква хубава килия са ми дали този път. — Неохотно се надигнах на лакът точно навреме, за да видя как някой напуска стаята. Вратата се затвори с тихо щракване и се чу превъртането на ключа. Този звук ми бе доста по-познат, отколкото самата килия.
Гледах неразбиращо сиво-сините стени и позлатената ламперия в стил рококо, тоалетната масичка, която беше досущ като тази на Доли Партън, и удобното кресло в единия ъгъл върху мекия дебел килим. В този миг ме озари прозрение. Господи, успях! Измъкнах се от затвора.
Погледнах се и видях, че бях облечен в копринена пижама, а последния път, когато съзрях такава, беше на дъното на някакъв куфар в микробуса.
Микробус ли?
Бавно и мъчително си припомнях всичко. Неистовото катерене по въжето, издигането над бодливата тел, скока в камиона, след това в микробуса и във фургона.
Фургонът! Точно така. Имаше някаква блондинка, която ми боядиса косата и ми даде едно портмоне. Казвах се Крукшенк и бях австралиец — така каза тя. А след това тази кучка ме упои. С другата си ръка опипах мястото, което беше още болезнено. Но защо, за бога, го беше направила?
Отметнах завивките и седнах, като провесих краката си надолу. Изправих се и почувствах, че ми прилошава. Олюлявайки се, се дотътрих до най-близката врата, която се поддаде на залитането ми и внезапно се озовах в банята. Олюлях се на краката си и когато стигнах до тоалетната чиния, усетих, че ми се гади ужасно, но нищо не излезе освен тънка струйка кафеникава слуз. Почувствах се малко по-добре. Опитах се да стъпя здраво на краката си и със залитане се добрах до мивката, за която се вкопчих здраво. Загледах се втренчено в непознатото лице в огледалото.
Тя беше права, помислих си аз, тази брада проваля всичко. Русата коса и черната брада са абсолютно несъвместими, а и картинката се допълва прекрасно от очите, които бяха като прогорени дупки в одеяло. Потрих отново ръката си, неволно повдигнах ръкава и видях пет червени точици.
Пет! Колко ли време съм бил в безсъзнание? Потрих брадата си, която порядъчно беше набола. Беше на около тридесет и шест часа, а може и повече. Освен ако не ме бяха бръснали през времето, когато съм «спял», което между другото беше много вероятно.
Пуснах студената вода и наточих малко в умивалника, след това обилно наплисках лицето си, като напръсках наоколо. Имаше чиста кърпа и докато се триех, ми стана по-добре, но това чувство бързо се изпари, когато погледнах към прозорчето на банята. От вътрешната страна имаше дебели стоманени решетки и въпреки че стъклото беше матирано, ясно различих същите и от външната страна.
Тук беше доста по-приятно от затвора, но на всеки прозорец положително имаше решетки.
Пуснах кърпата на пода и се върнах в спалнята. Там прозорците също имаха такива приспособления отвътре и отвън, но стъклото беше прозрачно. Когато погледнах навън, видях двор и сгради наоколо. Всичко беше застинало освен един кос, който търсеше червеи по грижливо окосената морава.
Около пет минути стоях и гледах, но нищо не се случи, затова насочих вниманието си към спалнята. На тоалетката до прозореца лежаха тоалетните принадлежности и самобръсначката, която ми беше дала блондинката. Взех четката за коса и се сресах. Бръсненето можеше да почака. Погледнах се в огледалото и се оплезих на непознатия срещу мен. Той направи същото и като видях обложения език, бързо го прибрах.
Целият изтръпнах, като погледнах през рамото си. Обърнах се с лице към стаята. Имаше две легла — това, в което бях лежал, беше с измачкани чаршафи, но и в другото имаше човек. Приближих се и като погледнах, видях Слейд, който дишаше тежко и беше в безсъзнание. Потупах го по бузите и повдигнах клепачите му, но всичко беше напразно. Ако не дишаше, щях да помисля, че е умрял.
Така че го оставих, както си беше, главно защото видях някакъв вестник на фотьойла. Този, който ме беше чакал да се събудя, беше забравил да си вземе «Сънди Таймс».
Бягството ни стоеше на първа страница. Заглавията гърмяха в необичаен за «Сънди Таймс» стил, но се обзалагам, че «Нюз ъв уърлд» ги надминаваше в това отношение. Имаше снимка на затвора отвън и старателно изобразяване на случките при бягството, също и снимка на «черешоберачката», след като я бяха изоставили насред пътя като динозавър от Дисниленд. Видях и някаква снимка на мъж, носен на носилка към една линейка — очевидно старши служител Хъдзън необяснимо как беше счупил крака си.