— Ако вие сте домакинята, бихте ли ми налели чаша чай?
— Разбира се, всичко, каквото кажете. — Той се зае с чайника.
Започнах да хрупам филийката и равнодушно промърморих:
— Нищо ли няма да ми кажете? Може би къде се намирам.
Той със съжаление тръсна глава.
— Тогава вие ще знаете колкото мен. Не, мистър Риардън, това е едно от нещата, които не мога да ви кажа. Може би разбирате, че поради това изискване движенията ви извън тази стая ще бъдат ограничени.
Това вече го бях установил. Двойните решетки на прозорците не бяха сложени просто така. Подпрях главата си на леглото зад мен.
— Струва ми се, че Слейд не само че не може да излезе навън сега, а дори е неспособен да отвори очите си, не мислите ли?
— Ще се оправи. Той е по-стар от вас и му трябва повече време, за да се възстанови. — Той ми подаде чаша чай. — Ще трябва да се задоволите с тези две стаи, докато ви преместим отново.
— И кога ще бъде това?
— Изцяло зависи от вас. Надявам се да направим престоя ви тук колкото се може по-приятен. Ако имате някакви специални предпочитания към храната — да кажем сок от грейпфрут вместо доматен или нещо друго, — ще направим най-доброто, което можем. — Той се изправи, приближи се до един бюфет и го отвори. Беше добре зареден с бутилки: — Можете да се черпите с питие по всяко време. Между другото, какви цигари предпочитате?
— Ротманс филтър.
Той извади една тетрадка и направи списък като добросъвестен метр д’отел.
— Добре, ще ги имате.
Опитах се да произведа нещо като усмивка.
— Бих искал и бутилка бяло вино за обед и вечеря. Бяло сухо: рейнско или мозелско, за предпочитане.
— Много добре — каза той и записа. — Опитваме се обслужването ни да е първокласно. Разбира се, съобразно разходите, които нравим, цените са високи. Всъщност имаме определена цена, независимо колко дълго ще останете тук. В случая тя е уговорена, двадесет хиляди лири, нали, мистър Риардън?
Повдигнах чашата с чай до устните си.
— Не, не е — отвърнах кратко аз. — Десет хиляди лежат на онова легло ей там. Такава беше сделката.
— Разбира се. Бях забравил — каза Дебелото лице.
— Не, не сте — отвърнах дружелюбно, — опитвате се да минете метър. Чаят ви ще изстине.
Той отново седна.
— Бихме предпочели да се разплатим възможно най-скоро. След като това стане, можете да преминете към следващия стадий от вашето пътуване.
— Закъде?
— Оставете това на нас. Уверявам ви, че ще бъде извън Обединеното кралство.
Като чух това, сбърчих вежди.
— Не мога да поема този риск. Искам по-сигурна гаранция. Бих желал да знам къде отивам.
Той разпери ръце.
— Съжалявам, мистър Риардън, но заради нашата сигурност е изключена възможността да знаете предварително. Трябва да разберете важността на тази подробност. Не можем да поемем никакви рискове да разкрием тайните на нашата организация пред… ъъъ съмнителни обекти.
Аз се поколебах и той каза търпеливо:
— Хайде, мистър Риардън, вие сте умен човек. Трябва да знаете, че репутацията ни се дължи на способността ни да изпълняваме обещанията си. Добросъвестността е част от работата ни и е достатъчен само един недоволен клиент, за да ни стори непоправимо зло. — Той леко почукваше с лъжичката по масата. — Все пак, надявам се, сте уведомен какво ще ви се случи, в случай че не спазите вашето обещание.
И отново страхът се появи — замаскиран, но безпогрешен. Трябваше да спечеля време, затова казах:
— Добре, дайте ми чек от «Цюрихер аусфюбрен ханделсбанк».
Мистър Дебело лице изглеждаше доволен.
— А номерът на сметката?
— Ще го узнаете, когато го напиша на чека. Аз също вземам предпазни мерки. — Направих бърза сметка. — Това прави двеста хиляди швейцарски франка. Ще вземете своя дял, а останалото ще ми прехвърлите във валута за страната, където ще бъда изведен.
Той кимна.
— Мъдър ход. Един здравомислещ човек никога няма да допусне да остане без лесно реализируеми кредити — каза той нравоучително.
Погледнах надолу.
— Само в пижами ли ще я карам?
Той изглеждаше шокиран от забележката ми.
— Разбира се, че не. Извинявам се, че не ви казах по-рано. Дрехите ви са в гардероба.
— Благодаря.
Прекосих стаята и отворих гардероба. Там висеше един официален костюм, а до него — друг, по-спортен и всекидневен. Бельото беше старателно подредено по рафтовете, два чифта идеално лъснати мокасини лежаха на подставката за обувки.