Винаги съм смятал, че е добра тактика да се преструваш на това, което не си. И ако Дебелото лице и хората му започнеха да мислят, че съм пияница, в един момент това щеше да се окаже в моя полза. Естествено, никой не се опита да ми попречи да пия. Всяка сутрин Таафе отнасяше празните бутилки и ги заменяше за нови, а безизразното му лице си оставаше все така каменно. Слейд се отнасяше към моя навик с нескрито презрение.
Той не играеше шах, затова попитах Дебелото лице дали има нещо против да играе от време на време с мен.
— Значи играеш шах, така ли? — запита ме той с интерес. — Ще направим една партия. Не съм лош играч.
Той наистина не беше слаб, макар и не толкова добър, колкото Кози, но пък онзи беше играл повече. Дебелото лице със сигурност беше по-силен от мен. След първите няколко игри се видях напълно разгромен и трябваше да се реванширам.
Веднъж, когато привършихме една игра, той заяви:
— Алкохолът и концентрацията, която изисква шахът, са две несъвместими неща, Риардън.
Налях си поредната чаша «Ууд Мийстър».
— Няма да ставам професионалист — отвърнах с безразличие. — Виждате ли, ъъъ… как се казвате, между другото?
Лицето му си остана непроницаемо.
— Не мисля, че това има значение.
Изхилих се пиянски.
— Досега мислех за вас като за мистър Фетфейс [7].
Това мое откровение го раздразни и сякаш го обиди.
— Е, все пак трябва да ви наричам някак си, нали? — разумно обясних аз. — Да не би да очаквате да ви подсвирквам или да подвиквам «ей, ти»?
Но в крайна сметка тази атака ми отне партньора за шах.
Чекът от цюрихската банка пристигна след седмица. Със Слейд бяхме прекарали достатъчно време заедно, за да започнем да си лазим по нервите. Помислих си за банковата ми сметка в Швейцария, за Макинтош и за нищожните шансове да се измъкна оттук. За какво мислеше Слейд, не знам, но той също започна да става много неспокоен.
Веднъж го изведоха с охрана и когато го попитах какво става, той отвърна загадъчно:
— Говорихме за бизнес — и потъна в мълчание.
Моят ред дойде на следващия ден. Отведоха ме долу в една доста приятна стая, която имаше само един недостатък — завесите бяха спуснати. «Бегълците» бяха прилежни в изпълнението на задачата и дори тук не позволяваха да разбера къде се намирам.
Фетфейс влезе и постави на масата един чек. Отвори капачката на автоматичната си писалка и сложи и нея до него.
— Номера на сметката — каза той кратко.
Седнах, взех писалката и се поколебах. Номерата на сметките са много смешно нещо и тях човек трябва да пази ревниво като кода на сейфа си.
От мен се искаше добре да изиграя ролята си, защото той точно това очакваше. Оставих писалката и казах:
— Виж какво, Фетфейс, ако се опиташ да си играеш с тази сметка, ще съжалиш, че изобщо си се родил. Теглите от сметката само сумата, написана на чека — двеста хиляди швейцарски франка и нито сантим повече. Ако злоупотребите, ще те намеря и ще те пречукам.
— Може да се окаже невъзможно да ме намериш — отвърна той любезно.
— Не бъди толкова сигурен — втренчих се в него. — Проверили сте всичко за мен и знаете досието ми. Известно ти е, че много хора са се опитвали да ме изпързалят. Репутацията ми е на човек, с когото не е разумно да си играеш. — Опитвах се гласът ми да звучи твърдо. — Ще те намеря.
Дори и да беше нервен, той не го показа. Само си пое дълбоко въздух, преди да изрече:
— Ние също се славим с това, че държим на думата си. Никой няма да си позволи да пипне сметката ти.
— Добре — казах грубо, — значи се разбрахме. — Внимателно написах номера — онази дълга поредица от цифри и букви, които бях запомнил по настояване на мисис Смит — и сложих чертички на седмиците, както правят на континента. — Колко време ще отнеме?
Той взе чека и го погледна, след което започна да го размахва във въздуха, за да изсъхне мастилото.
— Една седмица.
Гледах как чекът се вее в ръката му и внезапно изтръпнах. И последната надежда, която имах, си беше отишла.
II
Три дни по-късно отведоха Слейд и той повече не се върна. Липсваше ми. Беше започнал да става досаден, но сега, когато го нямаше, се почувствах самотен и много неспокоен. Въобще не бях очарован от идеята да ни разделят. Бях решил да избягаме заедно.