— Ще се разприказват ли?
— Не — отвърна той убедено. — Само няколко от висшестоящите служители са осведомени за теб, но не знаят причината и затова са любопитни. Но задачата е строго секретна и на високо дипломатическо ниво, а южноафриканците умеят да пазят тайни. Те разбират правилно сигурността. А колкото до по-дребните риби, те ще бъдат малко изненадани, когато разберат, че Риардън е заловен в Англия, но просто ще въздъхнат с облекчение и ще го задраскат от списъците за няколко години.
— Ако си прав за «Бегълците», то това означава, че те ще направят щателно проучване тук, в Южна Африка.
— Няма да има никакъв проблем — каза той уверено. — Ти добре поработи за това, Станард. Когато всичко свърши, сигурно ще получиш медал. Трябва да се кажат няколко думи на хората, които ще забъркаме в тази история — на застрахователната агенция, на този, когото ще ограбим, и т.н. Министърът на вътрешните работи ще се погрижи да не се очерни репутацията ти.
— Ако всичко има добър край. Ако ли не, ще загазя ужасно. — Погледнах го право в очите. — Бих искал някаква гаранция. Знам, че си маниак на тема сигурност и може би е правилно. Както е организирана акцията, само трима човека ще знаят за нея — ти, аз и още някой. Искам да знам кой е този «друг», в случай че стане нещо с теб. Ще се забъркам в отвратителна каша, ако те прегази някой автобус.
Той се замисли над думите ми.
— Прав си. Е, добре, този човек е секретарката ми.
— Секретарката ти — повторих безизразно.
— О, мисис Смит е много добра секретарка. Невероятно способна. Сега тя работи усилено върху случая.
Кимнах и продължих:
— Има и нещо друго. Прехвърлям в ума си някои вероятни положения. Какво ще стане, ако аз избягам, а Слейд — не?
— Тогава тръгваш с «Бегълците», разбира се.
— Ами ако стане обратното?
Макинтош вдигна рамене.
— Това няма да бъде по твоя вина. Трябва да се оставим в ръцете на местните власти. Не искам да кажа, че тази перспектива ме привлича особено.
— А ако предположим, че и двамата избягаме. Тогава какво ще стане?
— Аха, разбирам какво имаш предвид.
— Да, мислех, че ще се досетиш. Кое е по-важно? Да унищожим «Бегълците» или да върна Слейд отново в затвора?
Той замълча за момент.
— Несъмнено Слейд е по-важен, въпреки че идеалният вариант е да свършиш и двете задачи. А колкото до връщането на Слейд в затвора, можеш сам да прецениш. Ако той умре, няма да пролея и една сълза. Основното за нето е, че той не трябва да се изпуска от надзор — не бива да говори и да предава информация на трети човек. — Макинтош насочи бледосините си очи към мен. — Мъртвите не говорят.
Ето това беше. Заповед да убия Слейд, ако преценя, че е необходимо. Започнах да разбирам защо министър-председателят имаше предубеждения за Макинтош. Беше опасно да държиш до себе си такъв човек. Той замина за Лондон на следващия ден, а аз го последвах два месеца по-късно като отговор на поредното писмо от Люси. Връщане назад нямаше.
6.
I
Седях и гледах брендито в чашата. Мислех усилено и не бях близнал нито капка. Мина онова време, когато по цял ден се наливах, беше дошъл моментът да помисля сериозно. А, бога ми, имаше за какво.
Всичко беше станало точно по плана на Макинтош. Престъплението, процесът, затворът, Слейд и накрая «Бегълците», но след това играта загрубя. Групичката наистина беше способна, а системата й за сигурност — непоклатима като на професионална шпионска организация. И ето ме мен — попаднал в самото й сърце и неспособен да направя нищо повече от онова, което можех в Южна Африка.
Виновна беше онази проклета подкожна инжекция в микробуса, която обърка всичко. Не бях очаквал такова нещо, както и този затвор след това. Все още не разбирах целта им. Работеха на принципа, че трябва да са осведомени най-подробно за клиентите си. И освобождаваният не биваше да знае как точно е станало, важен беше резултатът. Тази организация беше твърде професионална, за да е истинска.
А и бях загубил Слейд.
Това беше най-лошото и ако някога се измъкнех от Дебелото лице, Макинтош щеше да ме изкорми. Инструкциите му бяха повече от ясни. Ако се появеше възможност Слейд да се измъкне от наблюдението ми, трябваше да го убия. Можех да прережа гърлото му с тъпия кухненски нож, докато спи, или да го удуша с шнура на лампата. Не бях направил нито едно от двете.