Но, слава богу, не стана нищо, затова с въздишка на облекчение го положих на пода. Първото, което направих, беше да взема пистолета му. Той беше автоматичен за девет патрона, но в патронника нямаше нищо. Бях абсолютно прав. Въпреки всичко той си беше аматьор. Да носиш оръжие, в което няма нищо, беше все едно да носиш парче метал. Каква беше ползата от пистолет, който не можеш да използуваш в момент, когато имаш нужда от него?
Върнах пълнителя обратно и сложих пистолета в джоба си. И през цялото време говорех на глас. Пазачът отвън не трябваше да разбира нищо.
Съблякох сакото му и свалих кобура от рамото. След това го овързах от главата до петите с ивиците чаршаф, които бях приготвил, а устата му запуших с един парцал. Той дишаше шумно през устата и се зачудих дали няма да се задуши, но скоро започна да диша и през носа, и то доста шумно, което ми показа, че не го бях ударил много силно. Освен моралните съображения имах и други, поради които го исках жив. Щеше да ми бъде нужен.
Бързо пребърках джобовете на сакото му. Имаше портфейл, пълен с пари. Това беше прекрасно — щях да имам нужда от тях. Повече не се занимавах с него, а го оставих настрана заедно с един малък тефтер, и продължих с претърсването. Намерих шепа монети, които моментално влязоха в моя джоб, както няколко резервни пълнителя за пистолета, което също беше добре дошло. Оставих всичко друго освен ножа за хартия и автоматичната писалка, които щяха да са ми нужни в следващите няколко минути.
След като привърших, пристъпих към следващата част на плана. Измъкнах единия матрак от леглото, завлякох го до вратата и с ножа на Фетфейс го разпорих. Той беше пълен с прекрасна памучна дреб, която щеше да гори превъзходно. Струпах пуха накуп, готов за възпламеняване, и наблизо сложих бутилките бренди и «Драмбуйе».
Насочих вниманието си към Фетфейс, който вече се съвземаше. Той се размърда и от носа му излезе хриптящ звук, който би бил стенание, ако устата му не беше запушена. Отидох до банята, напълних чаша със студена вода и я лиснах в лицето му. Той изпъшка отново и отвори очи.
Сигурно е преживял страхотен шок, когато е видял дулото на собствения си пистолет на две педи от лицето си. Изчаках, докато напълно осъзнае какво става, и казах с твърд глас:
— Ако си мислиш, че няма нищо в пистолета, много се лъжеш. Ако искам да ти пръсна черепа, ще е достатъчно само да натисна спусъка.
Той трепна и изви врат, като се опита да се освободи, а от устата му излизаха гъгнещи звуци.
— Не се вълнувай толкова — посъветвах го аз, — и няма да ти се случи нищо лошо. — Виждах как напряга мускулите на ръцете си, които бях вързал на гърба му, в усилия да се освободи. Когато престана да се бори, аз казах: — Ще изляза оттук и ти ще ми помогнеш. Можеш да го направиш, както си избереш — доброволно или не, но ще го направиш. Трябва да те предупредя, че първото съмнително движение ще доведе до смъртта ти. Ще бъдеш по средата, така че ако започне престрелка, сигурно ще спреш някой куршум.
Не изчаках да видя реакцията му. Сега това нямаше значение. Просто взех шлифера и шапката, облякох ги и проверих дали всичко необходимо е в джобовете. След това изсипах съдържанието на бутилките върху пуха от дюшека и стаята замириса на спиртна фабрика. Върнах се при Фетфейс и отвързах глезените му.
— Стани! Бавно!
Той се олюля на краката си, затруднен от завързаните си ръце. Стоеше, без да мръдне, и просто ме гледаше. В очите му не се четеше нищо. Насочих пистолета към него.
— Върви към вратата и спри на половин метър от нея. Няма да я разбия, може да се окаже фатално.
Той покорно се затътри натам, а аз го наметнах със сакото му. Като изключим това, че устата му беше запушена и ръцете вързани, той изглеждаше нормално, достатъчно нормално, за да може да ме удари при нужда. Затова номерът беше да отвлека вниманието на пазача, така че да не се загледа във Фетфейс.
Драснах една кибритена клечка и я хвърлих в купа, който лумна в сини пламъци. Не беше кой знае какъв огън, но при дадените обстоятелства беше най-доброто, което можех да направя. Задържах погледа си на него, докато лумнаха първите жълти пламъци, и натиснах бутона, с който Фетфейс известяваше за намерението си да излезе.
Когато ключалката щракна, аз се намирах точно зад него и го побутвах с пистолета, за да се увери, че не се шегувам. Вратата се отвори и аз с цяла длан го бутнах напред и извиках с всичка сила:
— Пожар!
Продължих да вървя напред, а той се олюляваше пред мен. През рамото му видях изуменото лице на пазача, който се чудеше какво да направи. Той държеше някакво оръжие, но се разтрепера, когато видя пламъците в стаята, и Фетфейс, който се клатушкаше към него. С отварянето на вратата въздухът беше разпалил огъня по-силно и не мисля, че пазачът изобщо ме забеляза.