7
I
Автобусът потегли и тъй като бях вече на сигурно място, напрежението малко ме отпусна. Толкова бях зашеметен от откритието си, че пропуснах да забележа в каква посока тръгна автобусът. Такива пропуски могат да струват живота на човек и като седнах, се почувствах пълен глупак.
Измъкнах портфейла на Фетфейс от вътрешния си джоб и извадих банкнотите. Имаше както английски, така и ирландски. Взех няколко от последните, тъй като не знаех дали мога да си служа с английските тук.
Когато се приближи кондукторът, му подадох една банкнота и казах:
— За целия маршрут.
— Добре. Това ще струва две лири и две пени. — Той ми подаде билета и наброи рестото в ръката ми. Задържах монетите в ръката си, докато той отмина, и след това внимателно ги огледах. Забелязах, че някои са английски, и се зарадвах, че ще мога да използвам всички пари в портфейла на Фетфейс.
И ето че се намирах в някакъв автобус, пътувах до «последната спирка», без да имам ни най-малка представа къде отивам. Каква нелепост! Погледнах през прозореца да видя къде съм, но околният пейзаж не ми говореше нищо, по дяволите! Ирландия! Какво знаех аз за Ирландия!
Отговорът дойде светкавично, без много да му мисля — нищо! Ирландия беше част от географската карта, която не си бях дал труд да изучавам, а ирландците бяха някакви чудати същества, които водеха всевъзможни борби. Припомних си и някакви смътни идеи за революция и гражданска война, за някакво въоръжено въстание, но това беше преди доста време, въпреки че наскоро бях чел за размирици в Северна Ирландия.
Автобусът спря на спирка и в обратна посока покрай нас с пронизителен вой мина една пожарна. Хората проточиха вратове да видят накъде отива и аз се усмихнах. По време на моето бягство се беше разнесъл изстрел и някой беше изпищял, така че сигурно имаше човек с рана от огнестрелно оръжие — факт, който ще се окаже доста неудобен, когато Фетфейс се наложи да обяснява.
Автобусът потегли тромаво и само Бог знаеше къде ме отвежда. Минахме покрай едно селище, наречено Крейтлоу, което не ми звучеше много ирландско, но там видях и табелка, показваща пътя към Бънрати, та се успокоих. Над главите ни профуча самолет — пътнически, не военен — и направи голям завой, като се спусна ниско. Очевидно щеше да се приземи някъде наблизо. Ненадейно в съзнанието ми като светкавица блесна едно име — летище «Шенън». Това беше ирландската международна аерогара, но и понятие нямах къде точно в Ирландия се намира.
Наум прехвърлих набързо нещата, от които незабавно имах нужда, и едно от тях беше географска карта.
Продължихме напред. Слънцето се показа през облаците и многоцветна дъга украси небето. Вече се виждаха повече къщи, а и писта за конни надбягвания. Пред очите ми изникна и табелка с магическата дума — Лимърик. Ето къде съм бил! Не че името ми говореше нещо. Всичко, което знаех за Лимърик, беше за момичето от Картум. Но той беше голям град, за което можех да съм благодарен. Трудно щяха да ме открият.
Слязох на спирка преди центъра и кондукторът ме изгледа учудено или просто така ми се е сторило. Причината, поради която избрах точно тази спирка, беше голямата книжарница, която видях и която щеше да ми даде най-нужното — информация. Повървях стотина метра до сградата, където се намираше, и влязох вътре. Разглеждах внимателно всеки щанд, когато накрая открих каквото ми трябваше.
Беше затрупано с най-различни карти. Имаше какви ли не пътеводители, справочници, карти във всевъзможни форми и размери — от сгъваеми до дебели томове. Културните и исторически пътеводители пренебрегнах и се насочих към конкретните разчертани карти с точна и сбита информация. Купих също една пътна карта, която спокойно се побираше в портфейла, бележник, комплект пликове за писма, един вестник и всичко платих с петлирова банкнота от тези на Фетфейс. Заедно с новите си придобивки се настаних в една чайна и над чаша слаб чай и кифла със стафиди се заех да изучавам околностите.
Картата ми показа, че Лимърик се намира в началото на устието на река Шенън и както бях предположил — недалеч от летището «Шенън». Къщата, от която бях избягал, беше разположена на север, някъде между Сиксмайлбридж и Крейтлоу, — много удобно място за Фетфейс и бандата му — някакви си петнадесет минути път с кола до летището.
Налях си още една чаша хладък чай и отворих вестника, за да видя, че Слейд и Риардън са все още новината на деня на първа страница, но това може би се дължеше на пристигането на инспектор Брънскил в Дъблин. Беше поместена негова снимка в момента, когато слиза от самолета. На въпросите на репортерите какво очаква да открие в Ирландия, той със стиснати устни отговорил: «Не давам обяснения.» А инспектор Форбс, който току-що се бил завърнал от Брюксел, лаконично коментирал: «Нищо обнадеждаващо.»