— Наричай ме по име, млади момко.
Така че започнах да й викам Мейв, а Алис — лельо Мейв.
— Имам нещо да ти кажа, лельо Мейв. Полицията търси Оуен и затова никой не трябва да знае, че е тук.
— От полицията ли? — извика Мейв. — Това работа на Алек ли е?
— В известен смисъл — да. Но е много важно.
— Държала съм си езика зад зъбите за толкова неща, колкото не можеш да си представиш. Не знаеш какво беше тук преди години, а сега същото става на север. — Тя погледна нагоре към мен с пронизващите си черни очи. — Няма нищо общо с това, нали?
— Да, няма нищо общо с Ирландия наистина.
— Тогава ще си държа устата затворена. Добре дошъл в тази къща, Оуен Станард.
След чая се изкъпахме и Мейв каза:
— Аз съм стара жена и трябва да си лягам. А на вас пожелавам приятна вечер.
— Бих искала да телефонирам — каза Алисън.
— Когато пожелаеш. Пускай монетите в кутията. Спестявам за стари години — каза Мейв засмяно.
— Ще бъдат няколко монети, лельо Мейв. Ще се обаждам до Англия, и то неведнъж.
— Не се безпокой, момичето ми. Ако говориш с Алек, питай го защо не е идвал в Ирландия толкова отдавна.
— Той е много зает, лельо Мейв.
— Когато хора като Алек са заети, обикновените люде трябва да отстъпят, за да може той да си прави каквото иска. Но все пак кажи му, че го обичам и че не го заслужава.
Тя излезе и аз казах:
— Старата дама има характер.
— Мога да ти разкажа такива истории за Мейв О’Съливан, че да ти настръхнат косите. Взимала е голямо участие в борбите по време на размириците. — Тя вдигна телефона. — Да видим какво ще каже началникът на пристанището.
Той бе много любезен и обясни, че очакват «Артина». Мистър Уилър направил заявка за зареждане с гориво. Наистина не знаел кога ще пристигне, но ако има много други яхти преди нея за зареждане, може да се наложи да остане няколко дни.
Алисън затвори телефона и аз казах:
— Трябва да измисля някакъв начин да се кача на борда. Бих искал да знам повече за екипажа на Уилър.
— Дай ми няколко часа, и ще знаеш всичко, което те интересува. Телефонът е велико изобретение. Но първо трябва да се обадя в болницата.
Зарадвахме се, защото Алек Макинтош отново проявяваше признаци на живот. Алисън сияеше от щастие.
— Той е по-добре. Лекарят каза, че състоянието му се е подобрило и че има някакъв шанс да оживее.
— В съзнание ли е? Може ли да говори?
— Не, още не е.
След като Макинтош е бил в безсъзнание толкова време, дори и да се съвземе и да може да говори, лекарите няма да му позволят. Бих дал много, за да разбера какво е казал на Уилър в деня, преди да го блъснат.
— Радвам се, че е по-добре — искрено казах аз.
Алисън отново вдигна телефонната слушалка, изведнъж приела делови вид.
— А сега да се захващаме за работа.
Оставих всичко на нея, като от време на време отговарях на някой от въпросите. Бях зает да доизграждам хипотезата си, която беше приела наистина доста чудновата форма. Ако бях прав, то Уилър беше много странна птица и невероятно опасен за сигурността на страната — даже повече от самия Слейд.
Бях потънал в дълбок размисъл, когато Алисън каза:
— Направих всичко, каквото можах. Останалото ще почака до сутринта.
Тя отвори тефтера, който беше пълен със стенографски бележки.
— За какво искаш информация първо — за Уилър или за яхтата?
— Нека бъде за яхтата.
Тя разлисти страниците.
— Ето го. Име — «Артина», проектирана от «Паркър», конструирана от «Кделънлс» в Тайнсайд. Била е на две години, когато Уилър я е купил. Тя е стандартен модел, известен като «Паркър-Клелъндс», което е много важно поради причини, които ще изтъкна по-късно. Пълна дължина — 111 стъпки, максимална ширина — 22 стъпки, крейсерска скорост — 12 възела, максимална скорост — 13 възела. Има два ролсройсови дизелови двигателя и всеки е с мощност 350 конски сили. Такава информация ли искаше?
— Точно такава. — Можех да започна да рисувам картина на яхтата в ума си. — Колко дълго ще издържи, без да зарежда?
— Още не съм разбрала, но ще стане скоро. Екипажът се състои от седем човека — капитан, инженер, готвач, стюард и трима моряци. Пасажери — най-много осем човека.
— Как са разположени каютите?
— Това ще разбера утре. Плановете на нейния двойник са били публикувани преди няколко години. Преснимани са и са изпратени до вестник «Екзаминър» в Корк, откъдето утре ще ги вземем, както и някои снимки на кораба.
Гледах Алисън с благоговение.