— А ако не можеш?
Вдигнах рамене.
— Имам специални заповеди за този вариант.
Тя кимна хладно и се запитах дали Макинтош беше давал някога подобни инструкции на дъщеря си.
— Като имаме предвид кой и какъв е Уилър, сигурно ще хвърли котва в Кралския яхтклуб на Гибралтар. Не бих се учудила, ако е и член. Идва често тук.
— Къде е мястото?
— На около половин миля оттук.
— Няма да е лошо да огледаме.
Изпихме питиетата си и закрачихме по напечените от слънце улици на Гибралтар. Пристанището на клуба беше пълно с най-различни плавателни съдове — малки и големи. Погледах ги известно време и се обърнах към Алисън:
— Виждам една удобна тераса за наблюдение, където сервират разхладителни напитки.
— Тъкмо щях да се обаждам по телефона — каза Алисън и се отдалечи.
Гледах яхтите и се чудех по какъв начин бих могъл да се кача на борда на «Артина», което беше труден въпрос, тъй като не знаех къде ще хвърли котва. Алисън се върна.
— Очакват Уилър в единадесет часа утре сутринта. Обадил се е.
— Това е добре — отговорих аз и обърнах лицето си към слънцето. — Дотогава какво ще правим?
— Какво ще кажеш да поплуваме?
— Забравих да си взема банския. Не съм очаквал такава полутропическа почивка.
— Не забравяй, че има магазини — меко каза тя.
Така че отидохме на пазар и купихме бански, кърпа и един немски необмитен бинокъл — лъскав и мощен.
Пресякохме полуострова и плувахме в Каталанския залив. Беше много приятно. Вечерта отидохме на бар и там прекарахме още по-хубаво. Изглежда, мисис Смит беше направена от същия материал, както всички хора.
IV
В десет часа следващата сутрин седяхме на терасата, наблюдавахме пристанището и пиехме нещо студено и не много алкохолно. И двамата носехме слънчеви очила не толкова, за да ни предпазват от слънцето, колкото да се прикриваме от любопитни погледи, както правят филмовите звезди. Бинокълът също беше с нас и единственото, което липсваше, бяха «Артина», Уилър и по всяка вероятност Слейд.
Не говорехме много, не можехме да правим планове в отсъствието на «Артина», а и снощи Алисън си позволи да разкрие част от истинската си същност и бе разпуснала косата си и сега сигурно съжаляваше. Не искам да кажа, че ме допусна близо до себе си. Бях направил първата крачка към по-близки отношения, но тя с лекота отхвърли всякакви опити, както може би бе реагирала много пъти. Сега вече беше същата Алисън, която познавах — работехме заедно и личните взаимоотношения нямаха значение.
Седях и с удоволствие поглъщах слънцето. Толкова ми беше липсвало в Англия, особено в затвора, и сега му позволявах да проникне в мен и да ме стопли. Времето течеше, Алисън взе бинокъла и се взря в някаква лодка, която се приближаваше към пристанището.
— Мисля, че е «Артина».
Когато го каза, тъкмо отпивах от питието си и от изненада се задавих и закашлях. Алисън разтревожено ме погледна.
— Какво стана?
— Какво безочие! — избухнах аз в смях. — «Артина» е анаграма на Тирана, а това е столицата на Албания. Това копеле открито се подиграва с нас. Внезапно го прозрях, когато изрече името.
Алисън се засмя и ми подаде бинокъла. Загледах се в приближаващата се лодка и се опитах да я сравня с това, което бях видял на снимките и рисунките на нейния двойник.
— Твърде възможно е да е «Артина». Ще сме сигурни след пет минути.
Яхтата се приближи още по-близо и видях един мъж да стои на кърмата — висок и рус.
— Това е «Артина». И Уилър. Няма нито помен от Слейд, но това можеше да се очаква. Съмнявам се, че биха го пуснали да се разхожда свободно.
Яхтата пусна котва далече от брега и аз огледах всеки един, който излезе на палубата. Освен Уилър видях още петима. Екипажът се състоеше от седем души, можеше да има и гости, но тези, които видях, съвсем не ми приличаха на такива. Двама бяха на предната палуба до лебедката, а един друг наблюдаваше веригата на котвата. Други двама спускаха лодка във водата.
— Преброй хората, които ще слязат на брега. Може да е от полза.
Двамата мъже до лебедката отидоха в средата на кораба, отвързаха подвижната стълба и я прикрепиха от външната страна на яхтата. Единият слезе по нея до лодката и я завърза. Тогава се появи Уилър с някакъв мъж с островърха шапка и двамата слязоха в лодката. Тя потегли към яхтклуба.
— Предполагам, че това са Уилър и капитанът. Човекът на щурвала е от екипажа.
Те слязоха на брега, а лодката се върна до «Артина» и човекът, който я караше, се изкачи на борда. Алисън ме побутна и каза: