Тя кимна.
— Под вода. Това е много хубава идея, но по никакъв начин няма да ти помогне да се качиш на борда.
— Евентуално и това ще стане. Ти също ще участваш. Ще отидем да вземем водолазните костюми. Трябва да сме на «наблюдателницата», когато пристигне «Артина».
Отидохме до мястото, откъдето бяхме наели водолазните костюми, и взехме пълни бутилки кислород. И след малка тренировка в басейна на хотела се върнахме на пристанището. Незнайно защо Алисън се задави в басейна и когато се приближих до нея, беше останала почти без въздух.
Аз се засмях.
— На теб ще ти трябва и бутилка «Детол». Все пак си жена.
Тя се ядоса и извика:
— Станард, ти си…
— Хайде, побързай! — прекъснах я рязко. — Имаме работа.
Бързо забравихме тази случка и слязохме до пристанището, където се приготвихме да чакаме «Артина».
— Какъв е планът?
— Ако си чела досието ми, значи знаеш, че съм бил в Индонезия. Едно от най-опасните неща, които някога са ми се случвали, беше там. Намирах се в малка моторница и бях преследван от бърза полицейска патрулна лодка, която стреляше с двадесетмилиметрово оръдие. Наблизо имаше едно тресавище, осеяно с мангрови дървета. Насочих се натам, за да се скрия, и това беше голямата ми грешка. Водата беше осеяна с морска трева, която се уви около витлата и моторът спря. Тази морска трева едва не ме уби.
— Какво стана после?
— Няма значение. — Кимнах по посока на пристанището. — «Артина» е много по-голяма от моята лодка, но и това найлоново въже е по-здраво от морската трева. Когато яхтата пристигне, ние ще доплуваме до нея и ще овържем витлата й с въжето. Може и да не успеем, но се обзалагам, че ще ги спрем. И знаеш ли кое е най-хубавото? Че дори когато открият какво е станало, никой няма да се усъмни, че е направено от човек. Такова нещо може да се случи на всяка лодка. Както и да е, ще има доста да си поиграят, докато го махнат, защото при потеглянето от движението то ще се затегне още повече. Надявам се работата да им отнеме цяла нощ.
— Може и да стане — съгласи се Алисън и продължи с равен глас: — Трябва да направя нещо за драскотините по гърба ти. Водата е мръсна и могат да се инфектират.
Погледнах я и тя срещна очите ми, без да трепне.
— Добре — отвърнах аз и с отчаяни усилия на волята успях да се сдържа да не се засмея.
Тя отиде някъде. Върна се бързо и донесе някаква течност, с която намаза гърба ми. След това седнахме и зачакахме търпеливо «Артина».
Това беше един дълъг и горещ ден. «Артина» закъсня много и се зачудих дали не беше пропуснала Малта и сега да е на път за Албания. Най-накрая пристигна в два и половина и пусна котва далече от брега. Отново спуснаха лодката, но този път се качи само капитанът. Уилър не се виждаше.
Загасих цигарата си.
— Това е — казах аз и затегнах ремъците на водолазния костюм. — Можеш ли да плуваш толкова дълго?
— Да, не се безпокой.
— Само се придържай близо до мен. — Посочих напред. — Няма да плуваме право към нея, а отстрани. Ще заобиколим на около двадесет ярда от кърмата и ще минем от другата страна. Корабът за зареждане може да е там, надявам се да е така, затова си дръж главата приведена.
Бях привързал чилето въже към бедрото си. Дръпнах го, за да проверя дали е прикрепено здраво, и се спуснах във водата. Съмнявам се, че най-доброто място за гмуркане е пристанището — водата е мръсна и съществува постоянна опасност от обезглавяване от минаващите кораби и моторници. Бях избрал едно тихо местенце, където можехме да се спуснем незабелязано.
Гмурнахме се надълбоко още в началото на около двадесет и пет стъпки под водата и чак тогава се отправихме към яхтата. Бях изчислил точно с каква скорост да се движим, за да стигнем за времето, което бях определил. Но трудността идваше от придържането в права линия. От време на време се обръщах и виждах Алисън, която плуваше точно зад мен, малко вляво.
Когато прецених, че сме стигнали мястото, което бях набелязал, махнах на Алисън да спре и да плува в кръг около мен, докато огледам околността. Някъде отгоре се чуваше бумтене и ни затъмни сянката на някакъв кораб, а около нас се образува водовъртеж. Витлата спряха да се въртят, а през водата се чу удар от метални повърхности. Това трябваше да е зареждащият кораб, който се приближаваше до «Артина».
Махнах на Алисън и заплувахме в друга посока. Надявах се никой да не гледа към водата в този момент, за да не видят мехурчетата, които правехме, като минавахме пред корабите. Ние бяхме от страната на зареждащия кораб. Всички бяха залисани в прикрепването на «Артина» към него и ако някой имаше време да гледа към водата, то тази гемия сигурно страдаше от излишък на персонал. Когато застанахме под яхтата, стана по-тъмно и аз поспрях за момент, преди да се хвана за кила на «Артина». Доплувахме до кърмата и аз се залових за острата перка на бронзираното витло, като се надявах, че няма да се намери някой глупак в машинното отделение, който да включи двигателя. Ако трите остриета се задвижеха, щях да бъда смлян на кайма.