Когато свърших, видях, че той се приближава бавно към мен. Допря устни до ухото ми и прошепна:
— Когато изляза на палубата, ще бъде добре да видя Валета.
Нетърпеливо кимнах с глава, изгасих лампата и отворих вратата. Коридорът бе тъмен. Стълбите се намираха непосредствено вляво и аз допрях пистолета в гърба на Слейд, докато се качвахме. Държах го за дясната ръка и го спрях точно преди да стигнем върха. Внимателно огледах каюткомпанията. Всичко беше спокойно, така че го побутнах да продължи и излязохме на палубата.
Осветих мястото, за да покажа на Слейд препятствията, които трябва да прескочи, за да стигне до борда на кърмата. По едно време той се спря и се огледа.
— Ти си прав — прошепна той. — Това е Валета.
— Престани да дрънкаш! — Бях раздразнен, както винаги, когато съм на края на някоя операция. Веднъж да стигнем брега, щях да предам Слейд на малтийските власти и работата щеше да бъде свършена, като изключим това, че оставаше да се залови Уилър и бандата му. Но първо трябваше да стигнем брега.
Приближихме до кърмата и спряхме. Опипом потърсих куката около дръжката на флага, но не можах да я намеря. Тогава ненадейно ни освети лъч светлина, който разцепи тъмнината. От горната палуба на яхтата струеше силна светлина и един глас каза:
— Достатъчно!
Сръгах Слейд в ребрата.
— Скачай! — извиках аз, но нито един от нас не бе достатъчно бърз. По палубата се чуха забързани стъпки и пред нас изникна група мъжаги, които ни сграбчиха. Не можах да направя нищо — двама ме държаха и бяха извили ръцете ми, а един друг използваше стомаха ми за барабан, но юмруците му не бяха омекотени като палките на барабана.
Докато се задавях и кашлях, смътно усетих, че Слейд беше завлечен напред от двама моряци. Някой извика и аз също бях замъкнат към салона и тласнат към вратата. Един мъж с черна брада, в чието лице познах капитана, даваше заповеди на някакъв напълно неразбираем за мен език. Най-безцеремонно бях захвърлен на пода, а моите пазачи се заеха да дърпат завесите.
Малко преди да свършат, видях една светлинка в морето, която обикаляше около «Артина», и се надявах Алисън да се е измъкнала читава. Някой подаде пистолета ми на капитана. Той го погледна с интерес, увери се, че е зареден, и го насочи към мен.
— Кой си ти? — Английският му имаше акцент, но какъв — не можех да преценя.
— Има ли значение? — отговорих аз уморено и разперих ръце.
Капитанът премести погледа си към Слейд, който стоеше до един стол, а след това покрай него към стълбището, което водеше надолу.
— А, Линч! — избоботи той като вулкан, който всеки момент ще изригне. — Що за пазач си ти?
Обърнах глава. Линч гледаше Слейд втрещено и напълно объркано.
— Как се появи той тук? Бях с него преди половин час и съм сигурен, че вратата беше заключена.
— Вратата била заключена? — имитира го капитанът. — Как може да е била заключена? — Той ме посочи. — Този човек е извел Слейд от каютата.
Линч ме погледна.
— Господи, това е Риардън. Но той не може да е бил в каютата, трябваше да го видя — отвърна упорито той.
— Бях под душа и стоях точно до теб, тъпо копеле такова! — Аз се обърнах към капитана: — Той едва не се претрепа. Не става за надзирател, нали?
Линч ме изгледа кръвнишки и тръгна към мен, но капитанът го изпревари и го отпрати назад с махване на ръката си, която беше здрава като дънера на дърво. Той ме хвана за косата, изви главата ми назад и допря пистолета до лицето ми, като започна бавно да го търка в бузата ми.
— Ние много се интересуваме от теб, Риардън.
Един студен глас каза:
— Той не е Риардън, разбира се.
Капитанът се обърна и аз видях китаеца Чанг Пи-Уо, който ме гледаше с безразличие. До него стоеше висок, рус мъж, който в момента слагаше една цигара в дълго цигаре. Той бръкна в джоба на елегантната си пижама, извади запалка и я щракна.
— Мисля, че името му е Станард — каза Уилър. — Оуен Станард. — Междувременно той запали цигарата си. — Толкова предвидливо от ваша страна да се присъедините към нас, мистър Станард. Спестявате ни неприятностите да ви търсим.
10.
I
— Как го хванахте? — попита Уилър капитана.
— Мехмед намери една кука, закачена на борда, и въже, което се спускаше към водата. Той го прибра и ми каза. И аз зачаках.
Уилър кимна:
— Не си знаел дали някой ще се качи, или ще слиза. Капитанът посочи мен и Слейд.
— Хванахме тези двамата да се измъкват. Този идиот… — той насочи пръста си към Линч — не ги е усетил.