— Рано са започнали. Какъв е празникът? — попитах аз.
— Ще има фиеста — каза Алисън.
Спомних си недоволния мъж, който се оплакваше от шума в пристанището.
— Значи довечера ще има фойерверки, така ли?
— Несъмнено. Двете вървят заедно в Малта.
Нещо щракна в мисълта ми — появиха се първите признаци на зараждащата се идея. Оставих я да се развива самостоятелно.
— Колко пари имаме?
— Около три хиляди лири. Плюс петстотинте, които ти дадох.
Поне разполагахме с достатъчно средства. Идеята процъфтяваше, но трябваше отново да разгледам плановете на двойника на «Артина», преди да се заемем с осъществяването й.
Полузаспалият портиер ни даде ключовете и ние се качихме в стаите си. На вратата аз казах:
— Влез при мен за минутка. — Когато бяхме вече вътре, аз налях една дълбока чаша със скоч и я подадох на Алисън. — Изпий го и ще се почувстваш по-добре. Вземи един горещ душ и се преоблечи, но бързо. Изнасяме се оттук. Трябва да сме се измели от този хотел до половин час.
Тя ми се усмихна измъчено.
— Къде отиваме?
— Ще се скрием, но не знам къде точно. Уилър сигурно е пуснал хората си по хотелите, може вече да са започнали. Вземи само най-необходимото — парите, паспорта и документите на самолета.
Когато тя излезе, аз направих всичко това, което я бях посъветвал. Изгълтах едно бързо уиски и взех триминутен горещ душ, който облекчи някои от болките, причинени ми през последните часове, и стопли кръвта ми. Коремът ми беше посинял от ударите. Облякох се бързо и започнах да прибирам необходимите ми вещи, които и без това не бяха кой знае колко многобройни.
След това седнах и забих нос в плановете на кораба. За щастие, всичко беше разграфено и можех да изчисля приблизително точно разстоянията. Идеята вече се беше настанила в главата ми съвсем оформена и реална. Всичко зависеше от това дали Уилър ще остане още една нощ или не.
Когато Алисън се върна, тя носеше една от онези чанти, които събират шест пъти повече багаж, отколкото изглежда, че могат да поберат. Излязохме от хотела през задния вход и пет минути по-късно вече се качвахме на автобуса за Сенгли.
Алисън изглеждаше по-свежа и каза:
— Къде отиваме и защо?
Платих билетите.
— Ще ти кажа, когато стигнем. — Автобусът беше препълнен и не исках на всеослушание да разправям как ще убия Слейд и Уилър. Шофьорът май беше с впечатление, че името му е Джак Брабъм [8] или може би си мислеше, че малката гробница на Девата, обвита с цветя, е достатъчна причина, за да се посети Сенгли, където пристигнахме за рекордно кратко време.
Сенгли е полуостров, който се врязва във водите на «Гранд харбър» между протоците Докярд и Френч. След оттеглянето на кралската флота и демилитаризацията на флотата в Малта това беше подходящо място, където можех да намеря всичко, което ми трябваше — навес за лодки, за предпочитане със собствен пристан.
Беше много рано, за да предприемем каквото и да било, но кафенетата бяха вече отворени и с Алисън закусихме обилно. Докато дъвчех яйцата с бекон, я попитах:
— Видяха ли те снощи, така че да те разпознаят?
Алисън поклати глава.
— Не мисля.
— Уилър подозираше, че имам съучастник. Сега, разбира се, знае, но не му е известно кой е. Мисля, че ти ще трябва да направиш покупките. Ще бъде неразумно от моя страна да се развявам по улиците.
— Какво трябва да взема? — попита тя кратко.
— Трябва да наемеш навес за лодки. Ще ми трябва за дванадесет часа, но сигурно ще се наложи да направим договор за три месеца. Ще кажеш, че съм дизайнер на лодки и работя върху някакъв нов вид… с… подводни крила. И не искам никой да ме безпокои. Кажи им, че няма нужда моите съперници да надничат през рамото ми, докато работя, затова искам дискретност и сигурност. Това е версията.
— След това какво?
— След това наемаш лодка — не по-дълга от шест метра, но да е бърза и мощна — с големи двигатели.
— Външни или вътрешни?
— Няма значение. Ако е с външни, ще излезе по-евтина, но при всички случаи трябва да са мощни. Ще докараш лодката до навеса. — Погледнах през прозореца на кафето. Виждах склад за метални отпадъци. — Там ще потърся повечето от нещата, които са ми необходими, ще наема също и комплект инструменти за заваряване.
Алисън сбърчи вежди.
— Значи ще ти трябва бърза лодка и инструменти за заваряване, така ли? — попита тя и търпеливо зачака.
— След това ще наемеш един камион. Можеш ли да караш камион? — Тя ме погледна възмутено и аз се усмихнах. Сигурно беше взела и разрешителното си за кормуване на танк. — Вземаш камиона и купуваш фойерверки — достатъчно, за да напълним цялата лодка.