Това привлече вниманието й.
— Фойерверки!
— От големите. Особено тези, които гърмят силно и разпръскват най-различни светлини. Не искам от онези детските играчки, а от истинските професионални пушкала. След като тук е традиция да се пускат фойерверки, значи трябва да има достатъчно из острова. Мислиш ли, че можеш да се справиш?
— Да. А сега, ако обичаш, ми кажи, за какво е цялата тази история?
Извадих плана на кораба и го разстлах на масата.
— Както знаеш, бях на борда на «Артина» и всичко съвпада с тази схема, така че можем да й вярваме. — Забих пръста си в една точка на плана. — Това е машинното отделение, в което има ролсройсови двигатели с мощност 350 конски сили, които гълтат невероятно голямо количество гориво. Под машинното има едно помещение, в което се съхраняват запасите с прясна вода и контейнер с 1200 галона гориво. — Пръстът ми се движеше по плана. — Пред машинното се намира каютата на Уилър, още по-напред са тези на персонала. Под тях има двойно дъно, където се съхранява основното гориво — 5350 галона. Знаем, че току-що са заредили и резервоарите са пълни. За да ги пробием, ще трябва да направим дупка поне на три стъпки под равнището на водата, а за предпочитане е и по-дълбоко. Корпусът на яхтата е от здрава стомана и ще е нужна страхотна сила, за да се пробие дупка. — Погледнах нагоре. — Ще прикрепя таран на лодката, която ще ми докараш. В миналото всички плавателни съдове са имали такива — това е стара морска тактика. Но ние ще направим нещо различно — нашето ще бъде комбинация между таран и взривове. Лодката ще бъде пълна с фойерверки. Когато пробием корпуса, горивото потича и пламва от огньовете.
— Значи мислиш да подгониш с огън Уилър, така ли?
Погледнах я, без да отговоря, след което казах:
— Не бъди глупава, направо ще го изгоря това копеле.
III
Всичко отне много време, от което ние отчаяно се нуждаехме. Бях прав, когато казах на Алисън, че ще намерим подходящ заслон за лодки в Сенгли, но да се действа бързо беше трудно. След няколко запитвания в околността открихме това, което търсехме, но сделката се проточи и стана десет и половина сутринта, преди да подпишем договора, и то благодарение на сто лири.
Тъй като времето напредваше, аз изпратих Алисън да купи лодка и се надявах да не е толкова трудно и бавно, както наемането на навеса. Междувременно аз се отбих до склада за метални отпадъци и доста се порових, докато открия това, от което имах нужда. Избрах няколко ленти изкривено желязо, множество болтчета и гайки и едно стоманено парче, дълго осем стъпки и инч и половина в диаметър. Наех и комплект инструменти за заваряване, две бутилки кислород и ацетилен и чифт очила.
Като платих за покупките, си помислих, че разходите биха изправили косите на някой счетоводител на нейно величество. Представях си го как разпитва мисис Смит за купуването на половин тон фойерверки и иска потвърждение. Но самата мисис Смит също имаше опит в пазарлъците.
Занесох всичките си придобивки под заслона и зачаках Алисън. Вперих поглед през морето към Валета и ми се прииска да мога да видя пристанището и «Артина». Надявах се все още да е закотвена там. В един и половина стоях все така, чаках и започнах да се потя от притеснение. Губехме време, а аз имах страшно много работа.
Беше почти два часът, когато Алисън пристигна, а аз бях извън себе си от ярост. Поех въжето, което тя ми подхвърли, и попитах:
— Какво те задържа?
— Трябваше да отида до Силема. Това ли е, което искаше?
Огледах моторницата. Беше италианско производство с два външни двигателя с мощност сто конски сили. Изглежда, че тези машинки щяха да я движат доста бързо. Алисън каза:
— По пътя за насам вдигнах повече от тридесет възела.
— Взела си я от Силема? Значи трябва да си минала покрай «Артина»?
— Тя е още там. — Въздъхнах облекчено. — Имат много работа по кърмата. Когато минах, бяха свалили едно от витлата.
— Наистина ли? О, Господи! — засмях се аз. — Значи ще имат работа през целия ден. — Почуках с пръст по стената на навеса. — Тук има спускова шейна. Помогни ми да повдигнем лодката и да я скрием.
Докарахме шейната, качихме моторницата на нея и ги прибрахме под навеса. Алисън погледна часовника си.
Погрижих се и за фойерверките. Ще можем да ги вземем в три.
— Тогава по-добре тръгвай.
— Ще може ли да се справиш сам?
— Трябва. Има корабни въжета, с които мога да сваля двигателите.