— В моторницата има кана с кафе и пакет сандвичи. А също и бутилка уиски. Ще се върна възможно най-бързо.
Тя се обърна да върви и аз казах:
— Алисън, има само още едно нещо. Можеш ли да ми намериш брадва — от онези, с които секат дърва?
Тя се учуди и каза със съмнение:
— Не знам дали използуват такива в Малта. Тук няма много дървета.
— Направи всичко възможно.
Тя тръгна, а аз извадих сандвичите и бутилката, преди да се е счупила, след това свалих двигателите. Използвах корабните въжета, за да смъкна лодката от шейната, и я положих на подпорите. Докато ядях сандвичите и пиех кафе, обмислях какво да направя. Уискито оставих за после, защото, имах много работа, въпреки че добре би ми дошло, ако гаврътнех няколко глътки, преди да започна.
Захванах се за работа. Корпусът беше от стъклопласт и направих дупки на определени места. Трябваше да прикрепя тарана така, че да стърчи три стъпки под водата, а и да бъде закрепена здраво, за да не се откърти и заплува по течението, когато нанесе удара. Ако това стане, ускорението на мощните двигатели щеше да се загуби и острието нямаше да прониже стоманения корпус на «Артина».
Отрязах от металните ленти и ги прикрепих за корпуса и напряко през стоманените подпори, които минаваха през лодката. Тогава се заех да ги заваря. Не може да се каже, че го направих съвършено и сигурно нямаше да спечеля награда от състезание на хората в този бранш, но го споих много здраво. Когато свърших, се заех с двата стоманени триъгълника, споени за корпуса, чиито върхове стърчаха на малко повече от три стъпки на дъното. Взех дългата стоманена плоча и я запоих за върховете на триъгълниците, така че да бъде успоредна на дъното и да стърчи две стъпки напред.
Алисън се върна доста преди да привърша с тези неща и ми помогна много. Беше горещо, а работата — трудна и изморителна. Беше седем вечерта, когато най-сетне привършихме.
— Намери ли брадва?
Тя извади точно това, от което имах нужда — брадва за сечене на дърва с дълга дръжка. Тя не ми трябваше, затова я отстраних с помощта на горелката. След това взех острието и го запоих вертикално за края на стоманения блок — това щеше да бъде режещият край на моята стенобойна машина.
Отдръпнах се назад и погледнах творението си. Колкото и да беше странно, наистина изглеждаше като някакъв нестандартен вид лодка с подводни крила, само дето никак не ми харесваше да мисля за ефекта, който цялото това метално съоръжение щеше да има върху способността й да се носи по вълните. Започнах да се притеснявам за скоростта, която щеше да се убие, ако въобще потеглеше.
— Бих пийнал едно питие — казах аз.
Алисън наля уиски от шишето и ми подаде една чаша. Тя погледна лодката и каза:
— Ще бъде опасно. Чудех се дали…
— Какво?
Тя се обърна и ме погледна в очите.
— Чудех се дали това не можеше да се направи по-просто. Чрез полицията.
— Каква прекрасна идея! — саркастично подметнах аз. — Можеш ли да си представиш, че местните ченгета ще ни повярват. Господи, та Уилър идва тук всяка година и е уважаван член на парламент и виден бизнесмен. Сигурно е получавал награди от яхтклуба и няма да се учудя, ако подпомага и някой местен дом за сираци. Докато ги убедим, те ще се измъкнат.
— На «Артина» все още има човек, чието присъствие ще трябва доста да обясняват.
— Забрави го. Хайде да погледнем фойерверките.
Имаше много — големи и с най-различни форми — ракети, които се възпламеняваха от само себе си, и сигнални ракети, които се изстрелваха от базуки.
— Тези неща ще поукрасят празника — казах аз със задоволство. — Ще трябва да качим лодката на шейната.
Наложи се да отрежа части от нея, за да натоварим странното превозно средство, и така завинаги го лишихме от възможността да пренася нормални лодки. Още разходи за държавата. Поставих моторите и закачих кабелите за управлението, като ги изпитах. Когато скочих на земята, моторницата ми се стори много по-практична.
— Колко плати за нея? — попитах с любопитство.
— Сто и петдесет лири — каза Алисън.
Аз се усмихнах.
— Винаги е скъпо, когато трябва да си направиш удоволствието да пускаш фойерверки в морето. Нека сложим товара на борда.
Запълнихме всеки свободен инч с големите ракети. Алисън, предвидлива както винаги, беше взела и един бидон с петрол и след като напълнихме резервоара, остана половин галон — повече от достатъчно, за да запалиш огън. Но сега ме притесняваше нещо друго. Бях направил няколко дупки в корпуса, за да поставя болтовете, и след това ги бях запълнил с маджун и се чудех дали нямаше да пропускат. Но това щеше да се разбере, когато пуснехме лодката във водата, а това щеше да стане, когато се стъмни.