— Кога започват да стрелят за фиестата?
— Два часа след залез-слънце.
— Искам да пробия «Артина», когато пукотевиците са в пълната си сила. Ще настъпи голяма бъркотия и властите нищо няма да забележат. — Седнах уморено на земята и извадих плана на кораба. Вече беше с оръфани краища и зацапан по гънките, но все още вършеше работа. — Проблемът е в това, че мога да ударя една от броните и тогава се съмнявам, че ще успея да пробия, достатъчно дълбоко корпуса.
Броните бяха отделени на две стъпки. Имах голям шанс да ги избягна.
— Ако ще плуваме под вода, по-добре да го направим приятно — каза Алисън, стана и извади два водолазни костюма. — Взех ги за всеки случай.
— Мина ми през ума. — Чудех се какво още бях забравил. Погледнах към костюмите. — Ще плувам аз, а не ти.
Тя протестира.
— Но аз идвам с теб.
— Защо? Няма да имам нужда от теб там.
Тя трепна, сякаш я бях ударил през лицето.
— Ти беше права, когато каза, че операцията е опасна. Няма смисъл и двамата да отиваме. Освен това ще си ми нужна за нещо друго. — Почуках с пръст по лодката. — Независимо дали ще пробия корпуса на «Артина» или не, ще се вдигне врява, когато избухнат фойерверките. Ако не се върна, някой трябва да е наоколо и да атакува Уилър отново. И този някой ще бъдеш ти. — Взех бутилката и си налях още уиски. — Можеш да се опиташ да отидеш в полицията. Дотогава те ще са достатъчно заинтригувани, за да ти повярват.
Тя разбра какво искам да кажа и това съвсем не й хареса. Зае отбранителна позиция и се приготви да спори. Но аз я изпреварих:
— Добре, това е твоята задача. Ще чакаш да падне нощта и ще ми помогнеш да пусна лодката във водата. След това отиваш в «Таксбиекс» и наемаш още една, ако намериш някой, който да ти повярва. — Аз се усмихнах. — Ако изглеждаш така, както сега, не бих ти продал и надуваемо мече.
Тя изтри зацапаните си бузи и с отвращение огледа пръстите си.
— Благодаря. Ще се измия.
— Ако не можеш да наемеш лодка, открадни. Има много свободни на пристанището. Ще се срещнем на носа на остров Мануел и ти ще ме последваш, но не много близо. Когато избухнат ракетите, следи Слейд и Уилър да не скочат, сигурно ще направят всичко възможно да се измъкнат. Внимавай да не стигнат брега.
— Снощи загубих пистолета.
— Тогава ги удари с веслото по главите. Аз ще бъда наоколо, затова внимавай да не ме улучиш. — Погледнах часовника си. — След час ще бъде достатъчно тъмно, за да спуснем лодката в морето.
Този час ми се стори безкраен, както са ми казвали, че става в халюцинациите от ЛСД. Сигурно е така — не съм опитвал. Не говорехме много, от време на време си разменяхме по някоя дума за незначителни неща: Слънцето залезе и небето потъмня, докато накрая можехме да спуснем лодката в морето, без някой да я види. Когато я спуснехме на водата, нямаше да изглежда толкова подозрително.
Погледнах стоманеното острие, което зловещо блестеше, и отидох да отворя голямата двойна врата на навеса. Придърпахме шейната и спуснахме лодката във водата. Пуснах я и освободихме шейната. Обърнах се да видя разстоянието, на което трябваше да я носим на ръце, ако не беше шейната.
Не беше потънала много, като се има предвид тежестта на металите, които бяха прикачени. Изглеждаше съвсем нормално, като изключим стърчащите от двете страни на корпуса железни прътове. След десет минути щеше да бъде тъмно и нямаше да се вижда дори това, но и да ме осветяха от пристанището, съмнявам се, че щяха да забележат нещо необикновено.
— Това е всичко — казах аз уморено. Имах чувството, че ще падна от изтощение, не бяхме спали през нощта, а целия ден бях работил като вол.
— Аз ще вървя — каза Алисън тихо. — Успех, Оуен!
Тя не ме целуна, дори не ме докосна. Просто се отдалечи, като взе сакото си.
Качих се в лодката и преместих някои от фойерверките, за да освободя достатъчно място за сядане. Поставих водолазния костюм под ръка и проверих примитивните си възпламенители. Не ми оставаше нищо друго, освен да чакам един час, преди да тръгна.
Чакането отново беше дълго и мъчително.
11.
I
Погледнах часовника си за петнадесети път от петнадесет минути насам и реших, че моментът беше настъпил. Сложих си водолазния костюм, затегнах колана около кръста си и нахлузих маската на врата си. Запалих двигателите и лодката се затресе. Отвързах въжето, оттласнах се с една ръка и дадох газ, като не знаех какво да очаквам.