— Успех, Оуен! — каза Алисън.
— Ако видиш Уилър, фрасни го хубавичко и му предай моите поздрави. Той очакваше с нетърпение представлението, което неговият китайски приятел щеше да изнесе с мен. Ако нещата се развият по плана, ще се видим в «Таксбиекс» — на същото място, както снощи.
Плавно дадох газ и потеглих. Минах доста близо до «Артина» и забелязах трима мъже на палубата — Уилър, капитана и китаеца, Чанг Пи-Уо. Можах да ги видя много ясно, защото бяха осветени, но аз бях долу във водата и те нямаха никакъв шанс да ме разпознаят дори да ме видеха. Просто още една лодка, която минава оттам през нощта.
Мислено набелязах точката в корпуса, която щях да пробия, и продължих надолу. Близо към остров Мануел завих бавно. Проверих кислорода на водолазния костюм и сложих маската. Ако нещата се развиеха добре, нямаше да мога да го направя по-късно.
Зад мен преминаха някакви лодки, от които се чуваше музика от барабани и духови инструменти. Не им обърнах внимание и погледнах Валета, където щеше да започне шоуто с фойерверки. Чух някакъв плътен и заглушителен бумтеж и помислих, че са барабаните, но се оказаха минохвъргачките. Една сигнална ракета обля в жълт пламък Валета. За момент «Артина» се освети и я видях ясно. Фойерверките бяха започнали и бе мой ред да дам приноса си към празника.
Натиснах газта и бавно потеглих, а около мен ракети разпръскваха дъжд от червени и зелени огньове. С едната си ръка управлявах, а с другата обилно поръсих моя товар с бензин от една отворена тенекиена кутия, като се молех искрите да са напълно загаснали, като достигнеха водата. Само една ми беше достатъчна, за да се вдигна във въздуха, обвит от разноцветни сияния.
Небето бе обляно в светлина от фойерверките, които малтийците неуморно пускаха. Силуетът на «Артина» ясно се очертаваше, а аз с не по-малко ентусиазъм натисках газта.
Двигателите изръмжаха и лодката се затресе почти неконтролируемо. Кормилото подскачаше в ръцете ми, докато се опитвах отчаяно да поддържам някакъв правилен курс, но всъщност се движех в зигзаг опасно близо до подредените яхти, закотвени в пристанището. Силно завъртях кормилото, но тази проклетница реагираше така дяволски бавно и от една палуба се чу възмутен вик. Гласът ми приличаше на този на недоволния полковник от миналата нощ, който сигурно се беше уплашил до смърт, когато прелетях покрай него и одрасках боята на яхтата със скорост двадесет възела.
Отминах го и се насочих към вътрешността на пристанището, като се движех в отчайващо криволичеща линия, която би извикала сълзи в очите на всеки самоуважаващ се рулеви. Фойерверките продължаваха своя неудържим танц — искрящи и ослепяващи — и сърцето ми щеше да изскочи, когато незнайно откъде една малка ракетка изневиделица прелетя над мен. Изпсувах и завъртях кормилото. Успях да я избягна на косъм.
Завъртях щурвала в другата посока и се огледах за «Артина». Установих, че започвам да се отдалечавам и да я изпускам от поглед, и при мисълта, че ще трябва да правя още една непосилна маневра, ми прилоша. Хрумна ми, че с това своенравно кормило щеше да бъде по-добре да се насоча в посока, съвсем различна от тази на «Артина», и тогава сигурно щях да я улуча.
Прецених, че се насочвам точно към кърмата й, но тогава се чу режещ неприятен звук от чупеща се метална пластинка и двигателят спря. Лодката се полюля известно време във водата, а предната й част сочеше право в «Артина». Изчаках, докато се прилепихме до корпуса й и се насладих на удара, който ме разтърси, когато подводното острие се заби в корпуса.
Полетях напред и се ударих в щурвала и това ме спаси да не падна във водата. Но задачата ми още не бе изпълнена. Докато опипом търсех запалката си, чух викове на палубата и погледнах нагоре, където дразнещо бързо за окото се сменяха ослепителна светлина и пълен мрак. Стори ми се, че някой се надвеси над борда, за да види какво, по дяволите, беше станало пък сега. Не можех ясно да го видя, но аз самият трябва да съм бил ярко осветен от поредния облак ракети.
Щракнах запалката и тя проблесна, но не излезе пламък. Отгоре се чу стрелба и един куршум прелетя покрай лакътя ми. Наведох се напред и допрях запалката до сноп напоени с петрол фойерверки. Лодката се пълнеше с вода и трябваше да запаля огън, преди да е потънала.
Щракнах отново и този път всичко пламна във величествени огньове. Това, което ме спаси да не стана на въглен, беше водолазният костюм. Огънят се разпали внезапно, както става, когато гори петрол, и един страховит пламтеж ме изхвърли през борда. Но докато падах във водата, нещо ме удари в рамото много силно.