Рано сутринта беше преваляло и по пода в кръчмата оставаха кални следи. Носеше се онзи мирис на влага и стърготини, който обществените места излъчваха в дъждовните дни. Небето се проясняваше и един слънчев лъч, отначало плахо, а малко по-късно самоуверено осветяваше масата, където Диего Алатристе, бакалавърът Калсас, преподобният Перес и Хуан Викуня продължаваха да седят на сладки приказки, след като бяха приключили с обяда. Аз се бях свил на ниско столче близо до вратата и се упражнявах в краснопис с паче перо, мастилница и топ хартия, които Калсас ми бе донесъл по заръка на капитана:
— Така ще може да се образова и да учи право, за да изстиска и последното мараведи от спорещите страни; както правят ваши милости адвокатите, писарите и всички, които водят вашия порочен живот.
Калсас прихна да се смее. Имаше лек характер, отличаваше се с постоянно, несломимо, макар и цинично добро настроение, а приятелството му с Диего Алатристе беше отдавнашно и си имаха пълно доверие.
— Честна дума, това си е самата истина — отсъди той усмихнато и намигна. — Перото, Иниго, е по-доходоносно от шпагата.
— Longa manus calami24 — заключи на свой ред преподобният Перес.
Приятелите приеха единодушно този принцип, било то поради единомислие или за да прикрият невежеството си по латински. На следващия ден Калсас ми донесе всякакви пособия за писане, без съмнение отмъкнати ловко от съдилищата, където си изкарваше хляба без особена трудност благодарение на продажността, свойствена на занаята му. Алатристе не каза нищо, дори не ме посъветва да се възползвам от перото, хартията и мастилото. Но прочетох одобрение в спокойния му поглед, когато ме видя да сядам до вратата и да се залавям с краснописа. Преписвах стихове на Лопе, които бях чувал капитанът да рецитира многократно, особено в нощите, когато раната от Фльор го измъчваше повече от обикновено:
Наистина, понякога капитанът се смееше тихичко, докато рецитираше това, навярно за да прикрие болежките от старата си рана, но това не попречи на идеята ми да записвам някои красиви стихове. Подобно на тези, които прилежно пишех в онази утрин, чути и от Диего Алатристе в безсънните му нощи: