— Но дори и да докаже? — прекъсна го Блъд небрежно. — Да не би на брега да бъда в по-голяма опасност, отколкото тука? Сега на борда са останали само петдесет души, равнодушни мерзавци, на които им е безразлично дали служат на краля, или на мене. С онази крепост и флотата от тази страна, драги Джереми, „Арабела“ е в плен. Не забравяй това.
Джереми сви юмруци.
— Защо остави Волверстон и другите да си отидат? — извика той с горчивина в гласа. — Трябваше да предвидиш опасността.
— Как можех да ги задържа, без да наруша думата си? Такава беше уговорката ни. А как щяха да ми помогнат, ако бяха останали?
Пит не му отвърна.
— Сам виждаш — продължи Блъд и вдигна рамене. — Ще отида да си взема шапката, бастуна и шпагата и ще сляза на брега. Разпореди се да приготвят лодка.
— Отиваш направо в ръцете на Бишоп — предупреди го Пит.
— Ще видим дали ще му бъде толкова лесно да ме хване, колкото си представя. Все още са останали един-два бодила по мене. — Блъд се засмя и се отправи към каютата си.
На неговия смях Джереми Пит отвърна с ругатня. За миг се поколеба там, където го беше оставил Блъд. След това бавно, без желание повлече крака и слезе по стълбата, за да се разпореди за лодка.
— Ако нещо ти се случи, Питър — каза той, когато Блъд напускаше кораба, — то нека полковник Бишоп се сърди на себе си. Тези петдесетина души сега може и да са равнодушни, както каза, но ако ни измамят, няма да остане и следа от равнодушието им.
— А какво може да ми се случи, Джереми? Повярвай ми, ще се върна за обед.
Блъд се спусна в чакащата лодка. Въпреки смеха си той знаеше толкова добре, колкото и Пит, че слизайки на брега тази сутрин, той подлага на опасност живота си. Затова, може би, когато стъпи върху тесния пристан в сянката на ниската външна стена на крепостта, през чиито амбразури се подаваха черните дула на оръдията, той нареди лодката да го чака на същото място. Съзнаваше, че може да се наложи да се оттегли набързо.
Заобиколи, без да бърза, назъбената стена и влезе през голямата порта във вътрешния двор. Там се навъртаха пет-шест войници, а в сянката на стената бавно се разхождаше комендантът — майор Мелърд. Щом видя капитан Блъд, той спря и му отдаде чест, както се полагаше, но усмивката, от която щръкнаха твърдите му мустаци, беше мрачна и подигравателна. Вниманието на Питър Блъд обаче беше привлечено на друга страна.
Вдясно от него се простираше голяма градина и в дъното й се издигаше резиденцията на вицегубернатора. По главната алея на градината, обградена с палми и сандалови дървета, той видя мис Бишоп да се разхожда сама. Блъд пресече двора с бързи крачки.
— Добро утро, мадам — поздрави я той, когато я настигна, и държейки шапка в ръка, прибави протестиращо: — Честна дума, съвсем безжалостно е да ме карате да тичам подир вас в такава жега.
— Защо тичате тогава? — го попита тя хладно, застанала изправена до него; облечена цялата в бяло, беше твърде женствена. — Бързам много — осведоми го тя. — Затова ще ме извините, че няма да остана.
— Не бързахте толкова, преди да дойда — отново протестира той и въпреки че устните се усмихваха, сините му очи бяха добили странно студено изражение.
— Учудвам се на вашата настоятелност, сър, щом сте го забелязали.
С това шпагите бяха кръстосани, а Блъд никога не избягваше схватките.
— Честна дума, добре се изразявате — каза той. — Но аз надянах този кралски мундир повече или по-малко заради вас и сега трябва да търпите, че такава дреха е върху гърба на пират и крадец.
Тя повдигна рамене и се извърна настрана, обидена и разкаяна едновременно. Уплаши се да не издаде разкаянието си и потърси убежище в обидата.
— Полагам всички усилия…
— Значи можете да проявявате благотворителност в известен смисъл! — Той се изсмя тихо. — Слава богу, признателен съм ви и за толкова. Може би си позволявам твърде много, но не мога да забравя, че когато бях роб в плантацията на вашия чичо, вие се отнасяхте по-мило към мене.
— Защо не? По онова време имахте основание да разчитате на моята доброта. Тогава бяхте просто един нещастен джентълмен.
— А сега как ще ме наречете?
— Едва ли нещастен. Чух за вашето щастие из морето — късметът ви е станал пословичен. Чух и някои други неща — за вашето щастие в други области.
Тя каза това прибързано, с мисълта за мадмоазел Д’Ожерон в главата. Ако можеше, веднага би взела думите си назад. Но Питър Блъд не им обърна внимание и не разбра значението, което тя им придаваше. Страхът й остана напразен.
— Да, куп лъжи, дявол да го вземе. Мога да ви докажа, че е така.
— Не виждам защо си давате труда да се защищавате — обезсърчи го тя.