— Разрешил ли? — попита Блъд. — Аз просто им наредих да отплават.
От подобен отговор полковникът за миг онемя.
— Вие сте им наредили? — каза той с неверие в гласа, а лорд Джулиън повдигна вежди. — Дявол да го вземе! Може би ще ни обясните по-подробно. Къде отиде Волверстон?
— В Тортуга. Отиде да отнесе едно съобщение до командирите на другите четири кораба от флотата, която се намира там, да им разправи какво се е случило и защо не трябва да ме чакат повече.
Огромното лице на полковника сякаш се поду и стана още почервено, Той се извърна към лорд Джулиън:
— Чухте ли, ваша светлост? Нарочно е пуснал Волверстон отново да плава — Волверстон, най-опасния след него от тази шайка пирати. Надявам се, че ваша светлост започва най-после да разбира каква лудост е да се издаде кралска заповед на такъв човек въпреки моите съвети в това отношение. Та тази му постъпка е чисто и просто… бунт… измяна! Господи! Това подлежи на военен съд.
— Ще престанете ли да дрънкате за бунтове, измяна и военен съд? — Блъд сложи шапката си на главата и седна, без да чака покана. — Изпратих Волверстон да осведоми Хагторп, Кристиян, Ибервил и останалите момчета, че имат на разположение един месец да последват моя пример, като се откажат от пиратството и се върнат към мирните си занаяти — лова и доставката на сандалово дърво, или да се махнат от Карибско море. Това е всичко, което съм направил.
— А другите? — намеси се негова светлост със своя равен, обигран глас. — Какво ще кажете за другите сто души, които Волверстон е взел със себе си?
— Това са хора от моя екипаж, на които не се нрави службата при крал Джеймз и които предпочетоха да си потърсят друга работа. В нашето споразумение, ваша светлост, се предвиждаше, че моите хора няма да бъдат принуждавани да останат на служба.
— Не си спомням — каза искрено негова светлост. Блъд го погледна изненадан. След това вдигна рамене.
— Честна дума, не съм аз виновен за късата памет на ваша светлост. Казвам ви, че беше точно така, а аз никога не лъжа. Никога не ми се е налагало да лъжа. Никой не би помислил, че ще се съглася на други условия.
В този момент вицегубернаторът избухна:
— Предупредили сте проклетите негодници в Тортуга, за да могат да избягат! Ето какво сте направили! Ето как използувате офицерското си назначение, което спаси главата ви!
Питър Блъд го изгледа невъзмутимо.
— Ще ви припомня — рече той съвсем тихо, — че нашата цел, ако оставим настрана вашите желания, които всички познават като желания на палач, е да се освободи Карибско море от пирати. Аз взех най-ефикасните мерки за постигането на тази цел. Известието, че съм минал на кралска служба, ще помогне много за разпадането на флотата, на която доскоро бях командир.
— Виждам, виждам! — каза вицегубернаторът със злобна насмешка. — А ако не стане така?
— Ще има достатъчно време да обмислим какво трябва да се предприеме.
Лорд Джулиън предотврати едно ново избухване на полковника.
— Възможно е — каза той — лорд Съндерланд да бъде доволен от подобно разрешение, при условие че се получат резултатите, които обещавате.
Думите на негова светлост бяха примирителни и учтиви. Подтикван от приятелско разположение спрямо Блъд и разбиране на трудното положение, в което той бе изпаднал, лорд Джулиън беше склонен да се придържа към своите инструкции. Затова протегна приятелски ръка, за да му помогне да преодолее най-новото и най-трудно препятствие, което полковник Бишоп, улеснен от самия Блъд, поставяше на пътя на неговата реабилитация. За нещастие последното лице, от което Питър Блъд желаеше да получи помощ в момента, беше младият благородник, защото го гледаше през забуления си от ревност поглед.
— Във всеки случай — отговори той предизвикателно и с ирония — не можете да очаквате повече от мене; наистина това е най-многото, което лорд Съндерланд ще получи.
Негова светлост се намръщи и обърса устни с носната си кърпа.
— Струва ми се, че не ми харесва начинът, по който определяте нещата. Като помисля, капитан Блъд, виждам, че наистина не ми харесва.
— Съжалявам — каза Блъд дръзко, — Но това е положението. Нямам намерение да го променям заради вас.
Бледите очи на негова светлост се разтвориха още по-широко.
Той бавно повдигна вежди.
— А! — рече той. — Вие сте съвършено неучтив. Разочарован съм от вас, сър. Мислех си, че може да станете джентълмен.
— Това не е единствената грешка на ваша светлост — намеси се Бишоп. — Сгрешихте много повече, когато му дадохте кралската заповед и спасихте този негодник от бесилката, която съм приготвил за него в Порт Роял.