— Да, но най-голямата грешка по въпроса за назначенията — каза Блъд, обръщайки се към негова светлост — е, че този мръсен робовладелец е бил назначен за вицегубернатор на Ямайка, а не за палач, за която служба той е природно надарен.
— Капитан Блъд! — упрекна го рязко негова светлост. — Кълна се в честта си, че си позволявате твърде много. Вие…
Но в този миг Бишоп го прекъсна. Той беше успял да се изправи на крака и даваше воля на гнева си чрез непристойни ругатни. Капитан Блъд също се беше изправил, стоеше с невъзмутим вид и чакаше да отмине бурята. Когато полковникът млъкна, Блъд се обърна спокойно към лорд Джулиън, сякаш нищо не бе се случило.
— Ваша светлост искаше да каже нещо? — попита той с предизвикателство в гласа.
Но негова светлост беше възвърнал самообладанието си и отново беше склонен към помирение. Засмя се и вдигна рамене.
— Честна дума, горещим се за нищо и никакво — каза той. — Господ ми е свидетел, че в този климат и без това е доста горещо. Полковник Бишоп, вие сте твърде непреклонен, а вие, сър, твърде избухлив. Казах вече, говорейки от името на лорд Съндерланд, че ще почакам за резултатите от вашия експеримент.
Но Бишоп беше изпаднал в такава ярост, че нищо не можеше да го спре.
— А, така ли? — изрева той. — Но аз не съм съгласен. По този въпрос ваша светлост ще ми позволи да разбирам малко повече. И без това ще поема отговорността да действувам на своя глава.
Лорд Джулиън напусна борбата. Усмихна се уморено, повдигна рамене и безпомощно махна с ръка. Вицегубернаторът продължи да вика:
— Понеже негова светлост ви е дал кралска заповед, аз не мога да се разправя с вас както заслужавате. Но ще бъдете изправен пред военния съд да отговаряте за случая с Волверстон и ще си понесете последствията.
— Разбирам — каза Блъд. — Стигнахме до същността на въпроса. В качеството си на вицегубернатор вие ще председателствувате този военен съд. Щом можете да си разчистите старите сметки с мене, като ме обесите, вие пет пари не давате как ще го направите! — Той се засмя и прибави: — Praemonitus, praemunitus.
— А, какво значи това? — попита остро лорд Джулиън.
— Предполагах, че ваша светлост е малко по-образован.
Както виждате, той полагаше всички усилия да бъде предизвикателен.
— Не ви питам за точното значение, сър — с ледено достойнство рече лорд Джулиън. — Искам да зная какво искате да кажете с това.
— Ще оставя ваша светлост сам да се досети — отвърна Блъд. — Желая и на двама ви всичко най-добро. — Той направи жест с шапката си и учтиво се поклони.
— Преди да си тръгнете — съобщи Бишоп, — за да ви избавя от необмислени постъпки, ще ви кажа, че капитанът на пристанището и комендантът на крепостта са получили необходимите нареждания. Няма да напуснете Порт Роял, обеснико! Дявол да ме вземе, имам намерение да ви закотвя за постоянно в дока за екзекуции.
Питър Блъд застана нащрек и сините му очи се впиха в подпухналото лице на неговия враг. Премести дългия си бастун в лявата ръка, бръкна с дясната небрежно в куртката си и се обърна към лорд Джулиън, който се беше намръщил замислено.
— Струва ми се, че ваша светлост ми обеща неприкосновеност.
— Вашето собствено държание — заяви негова светлост — прави твърде трудно изпълнението на това, което съм обещал. — Той се изправи. — Вие ми оказахте голяма услуга, капитан Блъд, и аз се надявах, че ще останем приятели. Но щом предпочитате нещо друго… — Той повдигна рамене и махна с ръка към вицегубернатора.
Блъд завърши мисълта му със свои думи:
— Искате да кажете, че нямате достатъчно твърдост, за да се противопоставите на този грубиян. — Наглед той беше напълно спокоен и се усмихваше. — Е, добре — както казах и преди — praemonitus, praemunitus. Предполагам, че не сте твърде учен, Бишоп, защото в противен случай щяхте да знаете, че означава: който е предупреден, е въоръжен.
— Предупреден, а? Ха! — Бишоп едва ли не се озъби. — Предупреждението е малко закъсняло. Вие няма да напуснете тази къща. — Той се приближи до вратата и повиши глас. — Хей…
Но внезапно пое дълбоко въздух и се вкамени. Дясната ръка на капитан Блъд извади от куртката му дълъг револвер, богато инкрустиран със сребро, и го насочи отблизо в главата на вицегубернатора.
— И въоръжен — каза Блъд. — Не мърдайте от мястото си, милорд, защото може да стане някой нещастен случай — предупреди той негова светлост, който бе понечил да се притече на помощ на полковника.
Лорд Джулиън се спря веднага. Долната челюст на вицегубернатора увисна, а лицето му побледня и той започна да се поклаща на неустойчивите си крака. Питър Блъд го огледа мрачно, с което засили страха на полковника.