— Сам се учудвам защо не ви застрелям без повече разправии, негоднико дебел. И не го правя по същата причина, поради която и по-рано ви подарих живота. Разбира се, вие не знаете причината, но може би ще се успокоите малко, понеже такава причина наистина съществува. В същото време ви предупреждавам да не злоупотребявате с моето търпение, което в момента е съсредоточено в показалеца ми върху спусъка на револвера. Имате намерението да ме обесите и това е най-лошото, което може да ми се случи; сигурно разбирате, че няма да се поколебая да пролея мръсната ви кръв. — Той хвърли бастуна и освободи по този начин лявата си ръка. — Бъдете така добър, полковник Бишоп, и ми дайте ръката си. Хайде, хайде, подайте си ръката.
Подбуждан от резкия тон, решителния поглед и блестящия револвер, Бишоп се подчини без възражения. Доскорошното му отвратително многословие пресекна. Не можеше да произнесе нито дума. Капитан Блъд пъхна лявата си ръка под дясната ръка на вицегубернатора, а дясната си ръка с револвера мушна обратно в куртката.
— Въпреки че не го виждате, револверът е насочен към вас и ви давам честната си дума, че при най-малкия повод, независимо дали произтича от вас, или не, ще ви застрелям на място. Моля да обърнете внимание на това, лорд Джулиън. А сега, мръсен палач, тръгвайте и вървете по-живо; дръжте се съвсем естествено, защото в противен случай ще се намерите при черните води на Коцит65.
Хванати под ръка, те минаха през къщата и градината, където Арабела очакваше завръщането на Питър Блъд.
Размисляйки над последните му думи, тя най-напред се обърка, а след това си представи ясно каква може да бъде истинската причина за смъртта на Левасьор. Съобрази, че можеше да се извлече същият извод и от историята на спасяването на Мери Трейл от Блъд. Когато мъж рискува живота си за някоя жена, веднага се правят съответните предположения, защото малко са тези мъже, които биха поели подобен риск без никаква лична облага. Със спасяването на Мери Трейл Блъд беше Доказал, че принадлежи именно към тази категория мъже.
Нямаше нужда да я убеждава повече, че се е отнесла крайно несправедливо към него. Тя си спомни думите, които беше дочула на неговия кораб (наречен „Арабела“) през нощта на освобождението й от испанския адмирал, онова, което беше казал, когато тя одобри приемането на кралската служба, както и думите, които й беше наговорил тази сутрин и които предизвикаха възмущението й. Всичко това придоби ново значение в нейното освободено от необосновани предубеждения съзнание.
Затова тя остана в градината да чака завръщането на Блъд, за да му се извини и да сложи край на всички недоразумения. Тя чакаше нетърпеливо. Но изглежда, че търпението й трябваше да се подложи на нови изпитания. Защото накрая той излезе придружен от чичо й и водеше с него необикновено сърдечен разговор. Тя разбра с чувство на досада, че обясненията трябва да бъдат отложени. Ако можеше да отгатне срока на това отлагане, досадата й щеше да се превърне в отчаяние.
Блъд премина заедно със спътника си от благоуханната градина във вътрешния двор на крепостта. Комендантът, който беше получил заповед да бъде готов заедно с необходимите войници да арестува капитан Блъд, остана изумен при странната гледка. Вицегубернаторът на Ямайка се разхождаше под ръка очевидно в най-приятелски отношения с предполагаемия арестант. Когато минаха покрай него, Блъд говореше весело и се смееше.
Излязоха безпрепятствено и стигнаха до пристана, където чакаше лодката от „Арабела“. Седнаха един до друг на кърмата и отплаваха заедно на големия червен кораб, като през цялото време се държаха досущ приятелски.
На кораба Джереми Пит с безпокойство чакаше новини. Можете да си представите учудването му, когато видя вицегубернатора да се изкачва с мъка по въжената стълба, последван по петите от капитан Блъд.
— Стана точно както предполагаше, Джереми. Попаднах в клопка — поздрави го Блъд. — Но успях да се измъкна и взех със себе си ловеца. Този дебел негодник трепери над живота си.
Полковник Бишоп стоеше на палубата, а едрото му лице беше добило цвят на пръст и устата му беше разтворена, и той със страх погледна към здравеняците главорези, стълпени около сандъка с ядра при главния люк.
Блъд викна към боцмана, който се беше облегнал на преградата на бака, и му заповяда:
— Завържи на мачтата едно въже с примка. Може да дотрябва. Не се тревожете, драги полковник. Това са само мерки, в случай че се покажете неразумен, а аз съм сигурен, че няма да се стигне дотам. Ще си поговорим по този въпрос, докато се храним; надявам се, че няма да ми откажете честта да обядвате с мен.
65
Коцит — една от реките на ада според древната гръцка митология, където обитавали душите на умрелите.