И той поведе безволевия, обзет от страх грубиян към своята каюта. Бенджамин, черният слуга, облечен в бели памучни панталони и риза, побърза да изпълни нарежданията на господаря си по отношение на обеда.
Полковник Бишоп се строполи на един сандък под гледащите към кърмата илюминатори и проговори, заеквайки:
— Може ли да попитам какви… намерения имате?
— Разбира се, няма нищо страшно, полковник. Въпреки че напълно заслужавате въжето, към което, уверявам ви, ще прибегнем само в краен случай. Вие казахте, че негова светлост е сторил грешка, като ми е връчил кралската заповед, която държавният секретар ми е направил честта да определи за мене. Склонен съм да се съглася с вас, затова отново ще поема своя път из моретата. Cras ingens iterabimus aequor66. Сигурно, докато приключа с вас, ще научите добре латински. Връщам се в Тортуга при моите пирати, които са поне честни и славни момчета. Затова ви взех на борда като заложник.
— Господи! — изстена вицегубернаторът. — Да не би… да не би да ме отведете в Тортуга!
Блъд се изсмя.
— О, няма да ви направя толкова лоша услуга. Не, не. Искам само да ми подсигурите безопасно заминаване от Порт Роял. И ако бъдете разумен, този път няма да ви карам да плувате. Дали сте известни нареждания на вашия капитан на пристанището и на коменданта на проклетата ви крепост. Ще бъдете така добър да ги повикате на „Арабела“ и ще им съобщите в мое присъствие, че корабът напуща днес следобед пристанището по служба и никой не трябва да му пречи. И за да бъдем сигурни в подчинението им, ще ги вземем и тях на малко пътешествие с нас. Ето ви необходимите неща. А сега пишете, освен ако предпочитате мачтата…
Полковник Бишоп се надигна обиден.
— Принуждавате ме със сила… — започна той.
Блъд го прекъсна любезно:
— Съвсем не ви принуждавам. Позволявам ви да направите напълно свободен избор между писалката и въжето. Този въпрос трябва да решите сам.
Бишоп го изгледа гневно, а след това се сгърби, взе писалката и седна до масата. Написа с разтреперана ръка писмо до своите офицери, а Блъд изпрати писмото на брега. После покани своя принудителен гост на масата.
— Надявам се, полковник, че не сте загубили добрия си апетит.
Жалкият Бишоп зае мястото, което му показаха. Но не му беше лесно да яде в подобно положение, а и Блъд не го насилваше. Капитанът започна да се храни с апетит. Но не бяха стигнали до половината на обеда, когато влезе Хейтън и го осведоми, че на борда е дошъл лорд Джулиън Уейд и желае веднага да се види с него.
— Очаквах го — каза Блъд. — Доведете го тук.
Лорд Джулиън Уейд влезе суров и надменен. Когато капитан Блъд се вдигна да го посрещне, той с един поглед разбра положението в каютата.
— Много мило от ваша страна да се присъедините към нашата компания, ваша светлост.
— Капитан Блъд! — каза рязко лорд Джулиън. — Вашето чувство за хумор се проявява не на място. Не знам какви намерения имате, но се питам дали разбирате рисковете, които поемате.
— А аз се питам дали ваша светлост разбира риска, който е поел с качването си на борда. Бях предвидил, че ще стане точно така.
— Какво може да означава това, сър?
Блъд направи знак на Бенджамин, който стоеше зад Бишоп.
— Дай стол за негова светлост. Хейтън, изпрати лодката на милорда на брега. Кажи на хората, че той ще остане за известно време при нас.
— Какво е това? — извика лорд Джулиън. — Дявол да го вземе! Да не би да искате да ме задържите? Вие сте полудели!
— По-добре почакай, Хейтън, да не би негова светлост да започне да буйствува — рече Блъд. — Бенджамин, ти чу заповедта. Предай я!
— Ще ми кажете ли какви намерения имате, сър? — попита негова светлост, като трепереше от гняв.
— Искам просто да предвардя себе си и моите хора от бесилките на полковник Бишоп. Казах вече — бях уверен, че вашата храброст ще ви накара да не оставите полковника в беда и че ще го последвате на борда. А той саморъчно написа бележка до капитана на пристанището и коменданта на крепостта и ги покани да дойдат. Щом се качат на борда, аз ще имам в ръцете си всички необходими за нашата безопасност заложници.
— Ах, негодяй! — процеди през зъби негова светлост.
— Това зависи напълно от гледната точка — отвърна Блъд. — Обикновено не бих позволил на никого да ме нарича с подобно име. Но като се вземе предвид, че навремето с желание ми направихте една услуга и по всяка вероятност този път ще ми направите без желание още една, то аз няма да обърна внимание на вашето невъзпитано държане.