Негова светлост се изсмя.
— Вие сте глупак! — каза той. — Да не смятате, че съм се качил на пиратския ви кораб, без да взема предпазни мерки? Разправих на коменданта точно как сте принудили полковник Бишоп да ви придружи. Преценете сам дали капитанът на пристанището или комендантът ще се подчинят на повикването и дали ще ви позволят да отплавате, както си въобразявате сега.
Изражението на Блъд стана сериозно.
— Много съжалявам за това — каза той.
— Така си и мислех — отвърна негова светлост.
— О, но не заради себе си. Съжалявам заради вицегубернатора. Знаете ли какво сте направили? Качихте го на бесилката.
— Господи! — извика Бишоп, обхванат от паника.
— Ако изстрелят дори само един снаряд по кораба ми, техният вицегубернатор ще увисне на мачтата. Единствената ви надежда, полковник, е в това, че ще им съобщя намеренията си. И за да оправите неприятното положение, което сте създали, ваша светлост, вие сам ще отнесете писмото.
— По-добре да отида в ада, отколкото да го направя — разгневи се лорд Джулиън.
— Това не е нито разумно, нито логично. Но щом настоявате, ще изпратя някой друг, а още един заложник на борда — както предвиждах поначало — ще бъде само от полза.
Лорд Джулиън се вгледа в него и съобрази от какво точно се е отказал.
— Предполагам, че ще размислите по-добре сега, когато разбирате положението? — попита Блъд.
— Заклевам ви, ваша светлост, вървете — заекна Бишоп — и накарайте другите да ви се подчинят. Този проклет пират ме е хванал за гушата.
Негова светлост го огледа с поглед, в който липсваше всякакво възхищение.
— Щом така желаете… — започна той, но после вдигна рамене и се обърна към Блъд: — Надявам се, че ако ви разрешат да отплавате, полковник Бишоп ще остане невредим?
— Давам ви думата си — каза Блъд. — Наемам се също така да го сваля незабавно на брега.
Лорд Джулиън се поклони надменно на свилия се от страх вицегубернатор.
— Разбирате, сър, че изпълнявам вашето желание — каза той студено.
— Да, да! — потвърди бързо Бишоп.
— Много добре тогава. — Лорд Джулиън се поклони отново и тръгна. Блъд го придружи до въжената стълба. Във водата до нея все още стоеше лодката на „Арабела“.
— Сбогом, ваша светлост — каза Блъд. — Има още нещо за уреждане. — Той протегна пергамента, който бе извадил от джоба си. — Това е заповедта за назначение. Бишоп беше прав, когато рече, че това е било грешка.
Лорд Джулиън се вгледа в него и изражението му се смекчи.
— Съжалявам — продума той искрено.
— При други обстоятелства… — започна Блъд. — О, вие ще разберете. Лодката ви чака.
Лорд Джулиън сложи крак на първото стъпало и се поколеба.
— Все още не мога да разбера, дявол да го вземе, защо не накарахте някой друг да отнесе съобщението на коменданта, защо не ме задържахте като допълнителен заложник, за да сте по-сигурен, че вашите желания ще бъдат изпълнени?
Живият поглед на Блъд се впи в неговите почтени, ясни очи. Капитанът се усмихна тъжно. Поколеба се сякаш за миг и после изчерпателно обясни всичко:
— Защо да не ви кажа? Поради същата причина, която ме подтикваше да търся спречкването с вас, за да промуша вътрешностите ви с няколко фута стомана. Когато приех назначението, смятах, че това ще ме очисти в очите на мис Бишоп — отгатнали сте, предполагам, че това е налудничава мечта. Открих също, че ако е избрала вас от двама ни, както, вярвам, е в действителност, тя е постъпила правилно, затова не искам да подлагам вашия живот на риск, като ви задържа на борда и изпратя съобщението по някой друг, който освен това може да обърка работата. Вероятно сега ще разберете всичко.
Лорд Джулиън го погледна изумено. Продълговатото му аристократично лице беше силно побледняло.
— Господи! — прошепна той. — И вие казвате това на мене?
— Казвам ви го, защото… О, по дяволите — за да й го разправите. Нека разбере, че под кожата на крадеца и пирата, за какъвто ме смята, е останало нещо от злочестия джентълмен и че нейното щастие ми е скъпо. Ако знае това, тя ще може… ще може да си спомня за мене с повече добри чувства поне в молитвите си. Това е всичко, ваша светлост.
Лорд Джулиън продължи да гледа мълчаливо капитана. Накрая му подаде ръка все така мълчаливо. Блъд я пое, без да проговори.
— Мисля дали сте прав — каза негова светлост — и дали вие не сте по-добрият от двама ни.
— Що се отнася до Арабела, постарайте се да изляза прав. Сбогом.
Лорд Джулиън разтърси мълчаливо ръката му, спусна се по стълбата, качи се в лодката и се отправи към брега. Когато отплава на известно разстояние, той махна с ръка на Блъд, който се беше облегнал на парапета и наблюдаваше отдалечаващата се лодка.